Костадин Семерджиев
На моя син Руслан

по случай 30-годишнината му

Роди се в светъл ден

в късен час

на петдесет и трета.

Обкръжен

с много обич и надежди…

В грижи нежни

на майка и баща,

на сродници и близки —

всички окрилени

с грейнали сърца,

с трепетно мечтание

да бъде пълна радостта

по нежното създание…

Но… зла съдба надделя, дете!…

Ръцете си простря

към свидна жертва,

майчицата свята ти отне…

 

Отдала всичко зарад тебе —

в твоето небе

да бъде синьо и в простори

да хвъркаш с криле,

без облаци и бури,

да бъдеш слънчево дете!…

Помръкна слънцето без време…

Една звезда

от твоето небе

угасна…

Една съдба

в моите и твоите очи…

сълзи, сълзи…

Но ти, мили,

преодоля…

Остана може би…

в сърцето рана…

Но кой в твоята душица

можеше тогава да чете?…

Край теб отново

една звездица заблестя…

Тя нежната десница

си простря…

Една жена, една девица

с трепета на майката светица

заживя…

С теб, с мен,

с милата сестрица,

с нас…

В труден час,

в стръмен друм,

без шум, без стон…

Изправи ръст,

понесла тежък кръст

да бъде тя спасение

на нашия дом…

И даде тон,

и даде всичко…

И облаците разпиля

от нашето небе,

и със светлина обля

в твоите и моите дни,

в нашата съдба!…

Ти израсна, възмъжа

в топли грижи.

Полетя, летя

с много майчина любов…

На твоя зов, на всеки глас,

във всеки час

от твоите часове

откликваме

с много обич и сърце!…

Дете,

ти нежно беше като цвете,

синеоко, русокосо момче…

В твоята душа

цветя цъфтяха…

Към нови светове

мечтите ти летяха

и ти постигна върхове…

Под твоята стряха

израства твоето дете

от нежна и грижлива майка-другарка

в твоя път…

И двете същества горят,

вървят напред, нагоре,

към светлите простори

и възход…

Със силната десница

изграждаш своя дом…

веч блести

в твоите мечти

и в твоите надежди…

Радостта трепти…

Върви, върви,

със смели стъпки възторжена младост

по своя верен път

смело, неотстъпно…

Създавай и раздавай радост

в обич и в труд…

И нивга не забравяй

човек да си ти!!!

Бъди!

Бъди в трудност и несгоди,

в тежки и във светли дни!

Човек бъди!

Със смели стъпки възторжена младост

по своя верен път

смело, неотстъпно…

Създавай и раздавай радост

в обич и в труд…

И нивга не забравяй

Човек да си ти!!!

Бъди!

Бъди в трудност и несгоди,

в тежки и във светли дни!

Човек бъди!

Помни

на миналото златните завети

и изминалия път…

Пази, не опетнявай

на своето време

новите пътеки…

Чисти ги от бурени и смет…

В бъдещето светло

прокарвай нови пътища безчет!

Сърцето си пази,

да няма в него сенки

и петна…

Ти сили имаш и крила,

дете на красотата,

в своето гнездо

на обич се отдавай…

Пази го като зеницата на своите

очи!!!…

 

Грешил съм, може би към теб

и не всякога съм те разбирал…

Твоите криле дори

към светли пориви съм спирал,

когато ти и аз

не всяка стъпка

в твоите стъпки

съм прозирал…

Не всякога,

дори тогава,

когато неверие

на твоята вяра съм отдавал,

аз пак съм вярвал в теб…

В мечтите си красиви,

в моето вдъхновение

в моята лира,

(доколкото съм я имал),

в моя бащински завет,

дете,

към теб — в привет, в закрила,

протегнати са били

неспирно моите ръце!!

Аз вярвам в тебе, сине мой.

И днес разбирам,

в своята вяра

в твоя дълг и дълга свой

колко много трябва

бащата да познава своите синове,

дечицата си във всеки миг

в безбройните им мигове —

в радост, в неволи

и всякога, когато нужно

е да се бори,

да отдава и раздава

своето бащинско сърце!!!…

Но ти, като баща ще достигнеш

недостигнатото и неразбраното

от мен…

То блян за мен ще си остане!…

От моето знание,

вземи,

разбери в себе си неразбраното,

събери го в драгоценна дан

и дай на своите деца!!!…

Ще стане то най-верната следа

от нашите поколения…

Така и аз във своите вълнения,

ще бъда днес разбран

и ти — изпълнил своя дълг

на син и на баща!!

Върви, не спирай

и никога не казвай „знам“.

Достигнатите върхове

не смятай връх

на своите върхове.

Но в устрема към тях върви

и не достигай, но кажи,

че няма никога да спреш

в своя полет и вървеж,

НАПРЕД, НАГОРЕ, във висините,

в дълбините

на наший свят…

В този вековечен бяг

е смисъла да бъдеш ЧОВЕК!!!

от твоя баща Коста

10.09.1983 г. Трявна