Костадин Семерджиев
Костадин Семерджиев за втората част на тази книга

Позволявам си като баща и политически деец да се спра на някои обобщаващи факти и обстоятелства, на няколко исторически моменти от онова, което споделям в делата на своя син, който беше депутат и политически деец.

Преглеждайки материалите, които публикувам в тази книга, ми е трудно да обхвана всичко, а може би и моите възрастови възможности не ми позволяват.

Проследявам публикации, мнения, изказвания по различните моменти от живота в Народното събрание, и виждам следното:

Руслан — моят син, в периода на З6-тото Народно събрание влезе все още незапознат напълно с проблемите, които един народен представител следва да решава. Но той получи една съществена опитност, за която неговите изяви говорят, че има значително развитие.

Той се справи добре с тази своя роля. Моите изводи като родител ще се оценяват по-особено. Но аз видях и усетих колко бързо, умно и всеотдайно завоюва успех в своя политически път. Между материалите, които проучвах, намирам, че най-силно е едно от последните му участия: в призива на групата депутати, подписан от 65 народни представители. И е най-мъдро. Знам лично от него, който е един от авторите на това обръщение. Виждам в какъв сериозен решителен момент е отправено и си позволявам да акцентирам на най-важното в него.

„Времето за отлагане на трудните решения се изчерпва. Нямаме право на отлагане и за губене дори на един ден. Корупцията се разраства, авторитетът на институциите ерозира, сигурността на отделните граждани и на страната е застрашена. От това печели само тънък слой от стари и нови спекуланти. Губят всички останали…“

И още:

„но има една стихия, която е в състояние да надвие дори над предпочитанията на огромното мнозинство от хората…

Днес въпросът не е дали ще вървим на дясно или на ляво, на Изток или на Запад. И споделяйки положението на страната, България се намира пред решаваща фаза.“

Цитирам отделни моменти. Това обръщение го има тук, в тази книга, и се набелязват мерки с чувство на отговорност пред Отечеството.

Това обръщение, подписано от 65 народни представители от отделните партийни групи, е значително възвание към нацията и пр., и пр.

Проследявайки тези изяви на своя син, моята публикация е малка изповед и желание да бъда разбран. Да ги разберем — него и подписалите се 65 депутати.

Моментът на подписката е по време, когато с преодоляването на един от най-сериозните проблеми 36-тото народно събрание можеше да се превърне в решаващ фактор! Народът ни да узнае, да черпи пример и опит и да стигне до важни решения, за да се обедини към верните пътища за своето спасение и благополучие.

Не успях да обхвана цялостно изявите и делата на своя син, но имам чувството, че в това запознаване с неговите прояви и действия, виждам колко още чудесни дела той можеше да осъществи. Примера му успях да проследя. Опитах да направя една малка изповед пред паметта му. Мисля, че остави на страната и на своите най-близки една възможност да се гордея, че сме го имали!