Костадин Семерджиев
Привет на нашия приятел поета Иван Дочев за осемдесетгодишнината му

От Петя

Броеницата на годините

нека се реди,

но факелът на вдъхновението

буйно да гори!

Честит юбилей! Наздраве!

От Коста:

Върви, върви, не спирай, поете!

С вдъхновението и дръзновението

На младостта!

И все така с възторжени слова

Във възрастта на осемдесетте

Да си неувяхващо цвете

В обятията на любовта!

 

Честит юбилей, здравей, скъпи приятелю!

 

20.09.2005 г.

Скъпият наш приятел Иван Дочев през целия свой живот е творец с поетичното си въображение, но се яви в българската литература в късния си период — 75–80 годишнината си. Дори тук в Трявна на гости на нашето „ранчо“ е писал някои от своите стихове.

„Със своята стихосбирка «Протегнати ръце» поетът Иван Дочев отново ни убеди, че е между най-нежните и чисти лирици…“ (Благовеста Касабова, 2010 г.). Позволявам си тук да цитирам извадка от неговите стихове:

Благословена да си — ти дойде

в превала на моя живот

и тихия залез превърна

в разточителни утрини.

И с простата нежност на дланите

ти ми върна нещата,

от живота ограбени;

ти откри

на дните понятния смисъл.

А надеждите, свити

на страха във гнездата,

като птици излитаха.