Костадин Семерджиев
Февруарски вълнения

13 февруари 1943 година — убийството на ген. Луков. Събитие, което определи решително бъдещето на страната ни. След него и смъртта на Цар Борис III. Тези два момента решително повлияха за стъпките, които България следваше да предприеме, виждайки, че изхода на Втората световна война предопределяше загубата й. Това безспорно ще реши и нейната съдба. Ген. Луков беше приятел на Германия, но той преди всичко, беше най-вещият неин военен пълководец и стратег. В последните свои месеци търсеше начин как страната ни да се освободи от военно участие и да осигури освобождаването от зависимостта на силите от оста, и не участие във войната. Тази мисия на Генерала бе известна на Съветското разузнаване. Те търсеха и намериха начин да го погубят. Терористът Лев Главинчев осигури неговото убийство. Тази историческа истина тепърва ще бъде разкрита. Видният легионерски деец Дянко Марков хвърля светлина по този въпрос в своето издание „Легионерство“. В настоящия момент подготвя новото си научно издание, в което още по-убедително третира този въпрос.

Тук бих искал да споделя за моя спомен от самото убийство и за контактите ми с ген. Луков, като водач на Щаба на ученическите легиони към ОМД на Георги Радков — апостола на младите легионери, посочен още в първия ден на 9.IX.1944 година. Имах възможност няколко пъти да бъда в контакт с Генерала и неговия секретар Никола Цонков. За мен това беше рядък момент, в който усетих величието на неговия дух и водачество. Той излъчваше неукротима енергия, прозорливост и любов, особено към младежите на легионерските звена в страната. Това беше завладяло българската общественост в тези особено решителни моменти за България. Бе го превърнала в надежда за спасителното утре на Родината. Изпитах гордост, че съм се докоснал до него в изпълнение на задачите, които той провеждаше с плам, с готовност да отдаде всичко от себе си за страната, в най-решителния момент за България.

Помня какво преживях на 13 февруари, около 20 часа. Неговата дъщеря, първа ме уведоми за злодейския куршум. Живееха на 300–400 м. от „Артилерийска“ 1, а аз на бул. „К. Стоилов“ 4, до паметника на Левски. Заварих я до трупа му на входа. Трудно ми е да се връщам към този спомен. Цяла нощ обхождах столицата. Събрахме се на площада пред Съветското посолство, на ул. „Московска“ с тревожни прегръдки и вълнения за Водача Генерал. Протестирахме с готовност да браним честта на Родината и нейния велик син. На другия ден, в нашите колони, пред църквата на Военното на НВУ-ще, имаше някакъв смут. Беше пуснат слух, че Цар Борис има пръст в това убийство. Но това не ни подведе. Знаехме кой има интерес ген. Луков да го няма. Ние останахме верни пред неговата памет, но събитията след това, станаха фатални за България.

В паметта на младите поколения легионери и националната младеж, ген. Христо Луков заема най-почетно място, като велик пълководец, родолюбец и водач.

27 февруари 1948 година

Нощта на 27 февруари, една изключителна нощ! След като след 9.IХ.44 година, още в първите дни, навред в страната бяха извършени първите кървави злочестия към българското легионерство. И не само към него, а и към всички честни антикомунистически настроени хора, предимно изтъкнати първенци в градове и села. След като беше минал Народния съд и преди него бяха избити, и заровени в урви и кладенци, по долини и дерета, най-безчовечно, дейците на българските национални легиони. След безчовечните безчинства, след специалните процеси, стъкмени от ДС, се ликвидира най-зрялата българска интелигенция, дейци на българското православие, будни интелектуалци, творци и предани селски стопани, заровени и незаровени, без техните близки да знаят къде да палят свещи за помен. И все пак, имаше останали живи и пълноценни граждани, изповядващи преданост към Родината, почтени представители на различните исторически институции, между тях и дейци на Съюза на българските национални легиони, за които Георги Димитров беше наредил: „Избивайте легионерите…“

ДС и военното разузнаване бяха успели да скалъпят т.нар. „Легионерски процес №2“, преди него имаше „Легионерски процес №1“. Само за една нощ, в цялата страна, за 3–5 часа бяха извършени масови арести. Запълнени бяха килиите на ДС до Лъвов мост и Централния затвор в Столицата. Започна процес на разследване по предварително изготвен план, да се формира съдебно дирене и в него да бъдат осъдени най-първите, останали още живи легионерски дейци.

В книгата си „Народен съд. Кому и защо беше нужен?“, издание 1990 година, един от организаторите и дейците на ДС — П. Семерджиев, споделя: „Мога да говоря съвършено определено, че във всички конспирации, които бяха създадени и наречени легионерски, имаше участие, преди всичко българската ДС.“ Създадена от ДС беше, т.нар. агентурна група Х-11. В резултат на този процес, проведен на 27 юли 1948 година, бяха осъдени на смърт, доживотен затвор и други степени, десетки легионерски дейци от елита на легионерското движение. Тогава бе решена съдбата на стотици хора. След 10 ноември 1989 година с тези материали от агентурна група Х-11 и другите легионерски дела, българското легионерство беше злепоставено, защото беше създало огромна сила от цяло поколение дейци. То застрашаваше другите лъжедемократи и патриоти, втурнали се да се представят за предани „родолюбци“.

По този въпрос има издадени редица публикации, включително в. „Прелом“, сп. „Борба“ и др. Потулени бяха истини, които можеха съвсем различно да повлияят на тяхното обществено-политическо лице. По тази тема сме публикували в сп. „Борба“ и аз, и Васил Златаров, и др. А цялостна оценка готви Дянко Марков, чиито материали скоро ще бъдат публикувани. Новите поколения на БДФ трябва да се запознаят с тези истини.

Ето как днес изживявам тези „Февруарски вълнения“, в напредналата си възраст и с безпокойството, че новите поколения имат неотменен дълг да разкрият потулените факти и обстоятелства за българското легионерство.

Не се ли вижда как БСП до сега, многократно се мъчеше да прикрива много исторически истини за недостойните си дела? Народът ни трябва да знае своята история и всичко, което е нужно, за да заживее спокойно и пълноценно под чисто небе!