Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- zelenkroki(2018)
Издание:
Автор: Костадин Семерджиев
Заглавие: Баща и син в мисли и дела
Издание: първо
Издател: ТИХ-ИВЕЛ
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: ТИХ-ИВЕЛ
ISBN: 978-954-9310-23-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4977
История
- —Добавяне
Споделям напълно тревогата, която иконом Атанаси Странски изразява в статията си „Вероучение или не“. В нея той същевременно отправя призива: „Какво мислят тревненци по този въпрос“?
Мисля, че тревненци трябва да изразят недвусмислено своята позиция, за да бъдат верни на възрожденския здрав народностен дух на своя край. Това вече направиха редица градове и села в страната.
Този въпрос е от решаващо значение за настоящето и бъдещето на нацията ни. Действително живеем в напрегнато, тежко време, в което проблемите за съществувание и оцеляване са много. Но щяха ли тези проблеми да бъдат така непреодолими, ако заедно изключително сложните икономически затруднения, не бе и това страшно духовно опустошение, което нанесоха на народа ни радетелите на атеизма във възпитанието на нашето общество в последните десетилетия. Когато, както изяснява авторът — „Религията бе обявена за опиум“.
Всъщност „опиума“ дойде именно от носителите на тази античовешка теза, след несполучливите опити да насаждат в съзнанието на хората „култове“ и „кумири“, които рухнаха и обезоръжиха духовно поколенията ни.
Лечението от този „опиум“ ще дойде, когато заедно с неоспоримото влияние на семейство и обществото с всички негови институции, достойно място заемат и училищата с въвеждането на вероучението и религиозното възпитание на подрастващите в страната ни. Това е повеля на миналото, настоящето и бъдещето за националното ни самосъзнание.
Без да се счита, че политизирам по този въпрос, нужно е наистина да се спрат опитите на тези, които са виновни за тази нравствена разруха в обучението и възпитанието в нашите училища, да разберат, че продължават да нанасят тежки нравствени щети. Че без въвеждането на вероучението в училищата ни поемат голяма морална отговорност за бъдещето на нацията ни.
По този повод предлагам църковните настоятелства в двете църкви в Трявна да организират подписки всред тревненци, богомолци и граждани, за да си кажат думата „За, или против вероучението“.
Това ще бъде ориентир и морална подкрепа на тези, които трябва да продължат борбата в държавните и обществени институции по този въпрос.
Трявна, 1998 г.