Костадин Семерджиев
Вълнение

Днешният ден винаги ме връща назад към моите преживявания преди 53 години. Тогава в моята прегръдка загубих ЛЮБОМИРА. Събитието, което предреши съдбата — моята и за нашия син. Тя беше един изключителен човек. Едно слънчево създание, за което сега думите биха били безсилни да опишат вълненията ми в този ден. Десетилетия съм ги изразявал. Изправен бях да решавам след нейната загуба въпроса „Сега накъде и как с прекрасното същество, което ми остана — РУСЛАН“. Тогава той беше на две години и половина. Преживях две години на изпитания.

Спонтанно тук в Трявна се появи вълнение и решение. Изгря ново слънце, достоен приемник на скъпата майка и съпруга — ПЕТЯ. Едно крехко същество, което се зае с изключителната повеля да бъде майка и съпруга след достойната покойница. Тя пое този тежък кръст и го изпълни и изпълнява с изключителни грижи, внимание и отдаденост към него и новото ни семейство. В крехката душа на четиригодишното дете неизбежно се появиха смут, объркване, влияния и ветрове. Знам колко трудно ни беше на двамата с Петя да овладеем всичко. За нея, за Петя това изискваше изключителни преживявания и устойчивост. Мисля, че успя и се наложи като една истинска достойна приемница на скъпата ми Любомира, включително и с постоянното внимание и почит към нейната свята памет. Доколко това добре ще бъде оценено? Вярвам в доброто. Главно Руслан — той вече е на 55 години. Виждам колко трудно е общуването ми с него. Може би и аз да съм допускал и грешки в трудните ми грижи и отношение към него. Може би характер — негов и бащин. Това е моя постоянна болка и грижа. Въпреки непрестанната ми искрена и чиста любов и внимание към него. Аз и той — та нали това е най-скъпото между нас, а вече съм на 85 години и мечтая да извървя останалото време в моя и неговия живот в спокойствие и обич.

Но тези дни се случи нещо, което ме изпълни с много радост. Тук на Великден бяхме всички. Петя, Руслан, Маринка, Константин, Рекс, Боряна с нейната свидна рожба Виктор и Жожо. Точно в следобедните часове една спонтанна, неочаквана стъпка от Руслан ме стопли. ЕДНА ПРЕГРЪДКА СЪРДЕЧНА И МИЛА ОТ НЕГОВА СТРАНА В МОЯ ЧЕСТ, придружена с музика по негов избор от лаптопа му. Подбрана, необикновена, топла. Маринчица засне всичко на нейния апарат. Аз преживявах с невероятно вълнение до сълзи този прекрасен жест на Руслан. За мен това беше неговият прелестен изблик на уважение към своя баща. Набързо се оттеглих и написах няколко реда за това събитие, в израз на голямо „БЛАГОДАРЯ“ към своя син. Разбирам добре, че той си има свой маниер, който не всякога съм оценявал. Виждам какъв внимателен и грижовен баща е към своите деца и към всички…

Така този ден наистина се превърна в истински празник, ще го помня!

Тези редове сега споделям с моята раздрънкана машина и мисля, че все някога ще стигнат до Руслан и неговите дечица.

Тук ще прибавя и вълненията ми от топлата прегръдка!

БЛАГОДАРЯ ЗА НЕЯ!