Костадин Семерджиев
Открито писмо

До г-н Велко Вълканов

Народен представител — НС — София

Уважаеми г-н Вълканов,

На 20.IX. т.г. на публично събрание на БСП в гр. Трявна във Вашия отговор на поставените от мен въпроси относно правния характер на „народния съд“ в България, Вие отхвърлихте твърдението ми, че се касае до един позорен акт в световната юриспруденция. Но не направихте каквото и да е в правна обосновка. Вие се позовахте на традиционните твърдения, които десетилетия бяха втълпявани в обществото ни, че „народния съд“ е висша проява на обществен морал и справедливо възмездие. И се насаждаше омраза и ненавист към „народните врагове“ и техните потомци. Вие се опитахте да съпоставите нашия „народен съд“ с Нюрнбергския процес. И все пак признахте, че е имало увлечения, грешки, насилия над невинни хора. Това Вие обяснихте със сталински, болшевишки и други уклони в политиката на БКП, която Вие винаги сте осъждали.

Аз смятам, че Вие дезинформирахте тревненските слушатели и си позволявам открито да Ви възразя и Ви призова към един трезвен интерес. И като съвременник и непосредствено засегнат от този „народен съд“ да Ви помоля поне малко да открехнете от неразгаданите досега страници от това близко минало.

Тук приложен Ви изпращам един препис от присъдата на I-вия състав на Врачанския народен съд по наказателно дело № 82/1945 г. и Ви моля като вещ правист и народен представител да изясните: Защо в продължение на десетилетия подсъдимите по това дело не можем да получим мотивите за осъждането ми? Къде се намират тези мотиви и другите документи от Врачанския народен съд, има ли ги изобщо и трябва ли да ги получим?!

По това дело с горецитираната присъда са осъдени 35 младежи — ученици, студенти, юристи, икономисти, лекари, свещеници като активни легионери от различните околии на бивша Врачанска област. От групата 6 души бяха осъдени на смърт на 6.III.1945 г. и същата вечер разстреляни. Заедно с другите групи от I-вия състав на Врачанския народен съд, разстреляни тази нощ бяха над 50 души. И забележете и сравнете г-н Вълканов, на Нюрнбергския процес, на който Вие се позовахте, са произнесени 11 смъртни присъди. И на него никой не е осъждан за идейни убеждения и политика, а само за извършени престъпления.

Споменатите 35 млади хора имаха само един грях — любов и преданост към най-възторжените си национални и социални идеали и въжделения. Към тях бяха скрепени и монтирани необосновани обвинения, и шантажи. Самият председател на I-вия състав на този съд Тодор Тихолов бе споделил на четири очи с моята близка и негова сродница Стефана Славкова: „Нямам никакви основания да съдя тези млади хора, но виж какви писма и решения получавам от партийни и ОФ комитети от села и градове… Така самите съдии и обвинители бяха заставяни да изпълняват сляпо и безропотно, без да смеят да проявяват съвест и право“. Бих могъл тук да изброявам редица факти и обстоятелства от този процес — срамни и позорни. Да вземем само един от тях: лично аз бях подведен задочно в процеса (в неизвестност) и се явих доброволно пред съда десетина дни преди произнасяне на присъдата. Преди това при следствието и съдебното дирене на мое място е било привлечено друго лице, носещо фамилното ми име (Семерджиев — Христо). Този човек е бил принуден под натиска на насилие на следствието да прави самопризнания и да поеме всичко, което му е внушавано. И след моето явяване пред съда и изясняване лично от мен на съдебната заблуда продължи да бъде подсъдим и дори не бе оправдан, а осъден условно. Този човек е жив и дълги години заради този съдебен произвол е заставян да носи подозрението и клеймото „враг“ за себе си и семейството.

Ето това беше „народния съд“. Страната ни бе осеяна с кръв, саморазправа, насилия, лични отмъщения. И заедно с осъдените — техните най-близки потомци и сродници десетилетия водеха жалко съществувание на преследвания, конфискации, лишаване от пенсии, концентрационни лагери, уволнения, изключване от учебни заведения, потъпкани елементарни човешки права.

Нямате право, г-н Вълканов, да съпоставяте и оправдавате тази вакханалия на кръв и отмъщения с действителни прояви на грабежи, убийства произволи над партизани, ятаци и други, за които виновниците можеха да носят отговорност по законен правов ред в страната. Без да се прилагат извънредни законодателства. И ако те са проява на сталински, болшевишки уклони, които вие отричате, защо не ги осъдите?! Защо не проявите смелост и прозорливост, както ги проявявате когато въставате срещу прояви на корупция и беззаконие в Народното събрание?!

Само отхвърлянето и отричането на този позорен акт — така наречения „Наредба закон за народния съд“ може да доведе разчистване атмосферата и пътя към национално помирение и спокойно бъдеще в нашата страна!

P.P. Споменатата Стефана Славкова е покойница, но нейната дъщеря Лиляна Славкова Стефанова е жива и е в течение на този разговор на „четири очи“. Разполагам с адреса й, а също и на Христо Семерджиев.