Костадин Семерджиев
Многокнижовник

Вчера бях в София и имахме среща с Никола Живков. Бяхме двамата с Митко Смилов и трябваше да уточним някои въпроси по предстоящата среща на актива на музеите и туристите от Трявна с бай Кольо при предстоящото откриване на неговото дарение като Експозиция в старото школо… Беше една чудна вечер, наситена с деловитост и приятни разговори…

Тръгнахме по булевард „България“ и двамата със Смилов доволни от прекараните часове при този толкова приятен събеседник…

— Колко е вещ по всички въпроси! Каква памет и свежест на ума в този 84-годишен човек! — се възхищавах аз.

— Наистина — потвърди Смилов. — С него работим толкова години вече с клуба на тревненци, живущи в София. Той е човек с много интереси и конкретна богата компетентност, начетеност, знания… И никога празен ход, с бистър ум и не се задоволява да черпи знания и сведения само от един източник…

В този момент моят събеседник замълча и след малко с усмивка ми заговори:

— Еднокнижовник… Бяхме приятели с проф. Балабанов и от време на време него съм го слушал, когато преглежда някакъв материал във вестник или списание, да възклицава — Еднокнижовник!… Веднъж го запитах:

— Проф. Балабанов, — какво значи това Ваше възклицание — Еднокнижовник!…

Какво ли ми отговори тогава професор Балабанов?

— Това значи, че този човек — писач, е чел само една книга и затова толкова знае…

— Тогава, — попитах аз Смилов — разбрах… Искаш да кажеш, че нашият събеседник, с когото току-що бяхме заедно, е многокнижовник!

— Да — отговори ми Смилов — бай Кольо е многокнижовник. Той е черпил и черпи знания от много книги!…

Спомням си преди няколко години на Славейковите тържества в Трявна бяхме на една среща заедно с бай Кольо Живков и акад. Димитър Косев. Бай Кольо започна да му разказва за някои претенции на гърците по отношение на Бачковския манастир. Разказваше той с толкова дати, събития и точности, с такава изчерпателност и компетентност. Тогава акад. Косев се изуми: „Аз съм академик и специалист по история и тези неща с такива точности и компетентност — не ги знам, Вие как, от къде?“… Възхищаваше се от знанията на Живков.

Той е турист, вегетарианец през целия си живот, с програмиран режим в своето ежедневие. Интересува се от всичко и задълбочено, вещо го изучава.

Споделяше ми моя приятел Смилов: „Бай Кольо написа история на Туристическо дружество «Алеко Константинов»“ в София.

Сега ЦС на БТС му е възложил да пише история на туристическото движение в България и не се съмнява, че ще я направи богато-изчерпателна.

Разделихме се вечерта с Митко и на другия ден отидох в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Там имах да довърша някои изследвания от историческия архив на Христо Даскалов във връзка с темата: „Търговията в Трявна през Възраждането“. Разлиствах листовете от материалите на Христо Даскалов — тетрадчици, бележки, в които е отразил събития, етнографски сведения, търговски тефтерчета, разкази и повести, стихотворения — какви ли не вписвания от този наистина забележителен културен и какъв ли не деятел от XIX-ти и първите десетилетия на XX-ти век в тревненската летопис. През цялото време, когато разлиствах страниците на този исторически архив, все тази мисъл за многокнижовник ме владееше.

Ето го един истински многокнижовник — изявен в най-различни области на човешкото знание и най-пъстри страници от неговото съвремие и минало.

Събирал лист по лист, че дори и султански ферман заедно с писмата на Петко Рачев Славейков се намират в папките му…

И все мисълта за бай Кольо Живков от снощната ми среща с него — ето го един жив следовник и продължител на делото на такива тревненски дейци като Христо Даскалов.

Когато снощи гледах неговите томове от събрани марки от първите години след Освобождението до наши дни — възкликвах и недоумявах: Какво забележително старание? Как е облепвал всеки лист, всяка марка от тези томове, с какъв финес и внимание и с колко обич!

Само марки ли е събирал и колекционирал този човек!… А неговите географски и исторически марки и картички, пощенски клейма и вписвания, които е събрал в тази възхитителна колекция, която тези дни ще открием в Трявна, като негово дарение в музейната експозиция!?…

Колко жар, любов, вещина, знания, опит, колко часове е отделял от времето си този човек, който през целия си живот не е имал свободни часове!

Снощи го попитах:

— Бай Кольо, имате ли някаква икономическа изгода от това ваше старание, от този труд?…

— Да, отговори той, изхарчване на джоба.

Помислих си за другото изхарчване, което той е правил и което всъщност е обогатяване духовно в тази негова дейност.

Ще могат ли на 31 октомври т.г. всички, които ще присъстват на церемонията по откриването на тази експозиция, да си дадат сметка, какво представлява тя в неговия живот. — Откъсване повече от 60–70 години от сърцето, от ума, от времето, от любовта, от най-съкровените чувства на този човек! Ще усетят ли присъстващите какъв забележителен пример за патриотично и естетическо възпитание е примерът на бай Кольо!

Може би някои там ще се опитат да дават оценки в стойност на неговото дарение.

В стойност!… Те са безценна стойност тези дела.

Многокнижовник!… Бай Кольо не чака стойностна оценка на своето дело. Него го интересува другата страна на тази церемония, за да преживее истински удовлетворението от своя жест за тревненци.

Това бяха неговите подбуди, когато снощи изясняваше със страст подробности около предстоящото изключително в живота му събитие — откриване на колекцията. Може би някои институти се интересуват от това, кой ще открива, кой ще реже лентата, на какво равнище ще мине тържеството? А него — дарителя, многокнижовника — с какъв отглас в сърцата и душите на тревненци в Трявна и в София ще откликне.

Отпътувах от София за Трявна и във влака все с мисълта и с образа на този толкова жив и толкова богат и млад в своите вълнения и мисли възрастен човек и с желанието, когато дойде в Трявна тези дни, да почувства топлия прием и отклик в сърцата на тревненци от неговия жест и от богатството на творческия му дух.

Многокнижовник.