Любомир Т. Пировски
Фитопсихофармакология на човешкото поведение (12)

4.4.3. Haberlea rhodopensis Frisv., Gesneriaceae (Родопски силивряк)

Haberlea rhodopensis Frisv. (Родопски силивряк) от рода Gesneriaceae, субфамилия Didymocarpeae, е балкански реликтов ендемит, разпространен основно в Родопите (поречието на р. Чая в района на с. Бачково, поречието на р. Арда край язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“, местността „Чудните мостове“ в Триградското ждрело, с. Гела, Смолянско, в някои райони на Гърция и др.) и в някои части на Средна гора и Централна Стара планина. Представлява ниско розетковидно вечно зелено растение, растящо в цепнатините на варовикови скали обикновено при близко наличие на течаща вода, но без да е влаголюбиво и не понася свръхнапояване. Цъфти през м. май-юни с по няколко цвята, представляващи сравнително малки бледорозови до виолетови фуниевидни цветчета. Известно е сред местното население като силивряк, китара, стирака, Орфеево цвете и шапичева билка.

H. rhodopensis съществува и в тракийската митология, където се свързва с легендата за смъртта на Орфей. Преданието гласи, че при пренасяне тялото на певеца, там където са паднали капки от неговата кръв е поникнало безсмъртното Орфеево цвете (Родопски силивряк). Също така има данни, че растението е било използвано от древните траки в религиозни ритуали.

Родопският силивряк е относително слабо проучено растение. Основните усилия на учените са били насочени към изясняване механизма на анабиозата, като някои от тях смятат, че в случая е по-правилно да се използва терминът пойкилохидрия — анабиотична способност като адаптационен механизъм на определени растения да преживяват в жизнеспособен и възобновяем цикъл пълно вегетационно изсушаване (десикацонен толеранс), след което при овлажняване могат да възстановят напълно своята жизненост. В нашата страна представители на непълната пойкилохидрия са видовете Sedum acre L. (лютива тлъстига) и Sedum maximum Sut. (голяма тлъстига) от сем. Crassulaceae, както и Sempervivum tectorum L. (дебелец) от сем. Sempervivum, докато H. Rhodopensis, R. serbica и R. myconii са представители на пълната пойкилохидрия.

Данните за фитохимичния състав на Haberlea rhodopensis също са ограничени. При системни химични изследвания на редица представители на рода Gesneriaceae е установено посредством рентгено-структурен анализ и ЯМР, че основното съединение в Ramonda myconii е фенилетаноидният гликозид „myconosid“, представляващ в химично отношение 2-(3,4-dihydroxyphenyl)3-caffeoyl-β-allopyranoside (Jensen, S. R., 1996). Допълнително е установено, че същото съединение е водещо при видовете Ramonda serbica и Haberlea rhodopensis, като при Haberlea rhodopensis остатъкът от кафеинова киселина е дехидриран. Фенилетаноидните гликозиди са група водноразтворими природни съединения, широко разпространени сред лечебните растения (Taskova, R. M. et al., 2005; Jimenez, C., a. R. Riguera, 1994). Структурно тези метаболити се характеризират като деривати на бензоената киселина, съдържащи фенилетилов пръстен, към който е присъединена бета-гликопираноза (апиоза, галактоза, рамноза, или ксилоза) чрез естерна или гликозидна връзка.

За охарактеризиране на фитопродуктите от Haberlea rhodopensis за фитоадаптогенни и фитопсихостимулиращи галенови препарати, като част от цялостното им фармакологично проучване, беше и определянето на антиоксидантния потенциал на тотален екстракт от листа на H. rhodopensis Friv., мацерирани за 48 часа в 70% водно-алкохолен разтвор с последваща дестилация на алкохола във вакуум-изпарител до съотношение дрога/течна Н₂О-фаза 1:3 и 1:1, като количеството на екстрактивните вещества варираше между 0, 098 и 0, 113 г/см³ (средно 0,105 г/см³).

Антиоксидантният ефект беше оценяван чрез определяне активността на тоталната (Cu-Zn and Mn) супероксид дисмутаза (СОД) по метода на Sun et al. Според получените данни, повишената активност на СОД може да бъде обяснена с наличие на някои фитосубстанции, като фенилетаноидния гликозид myconozid, флавоноиди и антоцианини в тоталния етанолен екстракт от H. phodopensis Friv, чиято роля е да пазят тъканите от разрушаващите въздействия на свободните радикали. Възможно е те да индуцират активността на СОД като ендогенен клетъчен антиоксидант. В литературата съществуват данни за връзката между СОД и различни заболявания при хората. H. phodopensis Friv би могла да представлява интерес от фармакологична гледна точка като източник на биологично активни вещества с антиоксидантно и цитопротективно действие в дози 1–5 ml./kg. т.м. i.p. Това, заедно с установената практически нетоксичност на водния (след дестелирането на етанола) екстракт от Haberlea rhodopensis (LD₅₀ = 14,9 ml/kg т.м. i.p. и per os от 1 до 12 g/kg b.w.) може да се окаже перспективна от гледна точка на повишаване на антиоксидантния потенциал на клетките и да намери приложение за профилактиката и лечението на различни хронични заболявания. (Radev, R., Sokolova, K., Tsokeva, Zh., Pyrovski, L. Antioxidant activity on total extract of Haberlea Rhodopensis, Poster Presentations, VI National Congress of Pharmacology, 01–04.10.2009, Varna; Сп. „Autonomic& Autacoid Pharmacology“ в бр. от 2009 г.; BG/NEUROBIOLOGY/DOCUMENTS/PHARMACOLOGIA 2009).

Беше определено и влиянието на тотален течен екстракт в съотношение 1:3 на дрога от изсушени листа от Haberlea rhodopensis с втори есктагент (диметилформамид) върху процесите на висшата нервна дейност, в същите практически нетоксични дози както при водния екстракт (1 или 5 ml/kg т.м. per os.). Беше установено, че продължителното приложение на този екстракт подобрява краткосрочната и не влияе върху дългосрочната памет на плъхове. Това улеснява изработването на условни рефлекси при плъхове. Двигателната активност и познавателния рефлекс на животните в открито поле не се променят под влияние на екстракта.

(Радев Рад., Радев Ст., Соколова К., Цокева Ж., Китанов Г., Недялков П., Лазарова Гр., Пейчев Л., Попов Б., Гълъбов А., Отчет на проект № 09/2007 МФ на ТУ — Стара Загора и ФФ на МУ — София, „Фармакологична характеристика на лекарственото растение Haberlea rhodopensis Frisv“ 03.2010).

Тези данни позволяват да се продължат изследванията и в посока фитопсихо-стимулатори с адаптогенно действие (с антиоксидантно и цитопротективно действие и за бързо и по-лесно изработването на условни рефлекси, включително при формиране на нова доминанта в мозъка)