Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Биорегулация на стареенето (7)

VIIІ. Заключение
Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски

Стареенето на човешкия организъм е универсален процес протичащ с различни темпове, с различни проявления, по различни механизми, характеризиращ се с постоянно понижаване на нивото на функциониране на индивидуалната система „организъм“ във времето и засягащ всички нива на нейната организация вследствие на закономерното и от самото начало присъщото й понижаване на самообновяването на компонентите й. Успоредно и едновременно със стареенето обаче, в организма протичат и противоположни процеси насочени към дългосрочна стабилизация на живите системи, към предпазване и ликвидиране на проявления на стареенето, основани на механизмите на саморегулация на база обратни връзки и самообновяването на всички структурни нива в организма — процесите на „витаукт“ (от лат. vita — живот и auctum — увеличавам). Процесите на стареенето и витаукта в отделните клетки и във висшите организми като цяло се определят от генно регулаторни и нервохормонални механизми, свързани в саморегулиращи се системи чрез прави и обратни информационни връзки между структурите им. В крайна сметка дейността на всяка система осигурява приемане, предаване и преработка на информацията. Така възрастовото развитие на организма е в резултат на борбата и единството на двата процеса — стареене и витаукт. Връзката между тези два процеса се обуславя от механизмите на биосаморегулация. Биорегулацията е насочено въздействие, което осигурява протичането или запазването на даден физиологичен процес или показател така, че той да се поддържа в определени граници на едно стабилно ниво.

Чрез комплексни, биорегулаторни холистични въздействия, темпа на стареенето може да се забави и стареенето да се направи хармонично, което е общо екологична и общо социална задача. При холистична (цялостна) енергоин-формационна профилактика, лечение и промоция на здравето и дълголетието (психо-соматично хармонизиране в процеса на адаптацията), човекът е цялостен обект и субект на познание и въздействие. Той се разглежда като отворена много компонентна сложно организирана вероятностна пространствено-времева система, като най-важният фактор и същевременно функция за специалните системи на витаукта е човешката индивидуална Личност, чието функциониране е част от конструираната от нас научно-приложна система: „психични явления↔ витаукт ↔ фитопродукти“ със системообразуващ фактор — удолетворяване на актуални потребности за активно и качествено човешко дълголетие. За биорегулация на нейното функциониране, ние предлагаме нови възможности чрез съзнателно съвременно научно-технологично създаване, производство и приложение на универсална лечебна и подпомагаща процесите на витаукт комбинация от фитотерапия, хидротерапия (в това число енергоинформационна физиотерапия чрез фракции от електроактивирана вода) и психотерапия, върху избрани прицелни структури за витаукт на клетъчно и организмово ниво. При това като моделни примери са посочени предимно собствени научно-приложни методи, разработки и продукти.

Така чрез психосоматично хармонизиране на човека в процеса на адаптацията му като цялостна Личност, чрез „възможността за закотвяне в неразрушимото и непреходното“, чрез реализирането на социално обоснованият инстинкт за достойнство (особено важен за забавяне на стареенето — „все още съм необходим на другите заради моите качества“), което е и най-ефикасният психо-физиологичен механизъм за преодоляване на един от най-тежките синдроми на старостта — самотата, „човек отново се включва във вечния поток, в който раждането и смъртта са само междинни спирки и смисълът на живота вече не е в Аз-а“, като така постига истинското биологично и психично дълголетие.