Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Биорегулация на стареенето (6)

VIІ. Холистичният модел на здравето — основа на продължителен съзнателен живот с добро качество и запазване на своята индивидуалност
Никола Л. Пировски

Стана ясно, че успоредно и едновременно със стареенето, въз основа на саморегулация на база обратни връзки и самообновяване на всички структурни нива в организма, протичат и противоположни процеси насочени към дългосрочна стабилизация на живите системи, към продължително запазване на високо ниво на адаптация — процесите на „витаукт“. При това човешката психика и съзнание са оптималният адаптационен инструмент за оцеляването, за дълголетието на живия организъм (индивид, вид, популация, общество) като цялостна индивидуална система от организирана биопсихосоциална енергия, информация (знания, трудови възможности, целесъобразно конструирани продукти и др.) и съзнателно изградени структури. При това най-важният фактор и същевременно функция за специалните системи на витаукта е човешката индивидуална Личност, дефинирана чрез холистичен подход като „психофизическа цялост на човека, в която в едно са свързани душевното и телесното, съзнаваното и несъзнаваното, унаследеното и придобитото.“ Смъртта е само загуба на тази индивидуална Личност.

Съвременната обобщена „Аз — концепция“ (Стаматов Р., Минчев Б., Психология на човека Изд. „Хермес“, Пловдив, 2003) е свързана със знанието (осъзнаването) на човека за своя вътрешен свят чрез процесите на самовъзприемане, самопредставяне, самооценяване и стремежа му за постигане на вътрешна цялост под формата на неповторима. Личност — цялостния образ на човека, в който духовността овладява всички душевни и телесни проявления (актуални потребности!). Целостността на личността, според Юнг, е постигната, когато главните двойки противоположности са относително разграничени, т.е. когато двете части на цялостната психика, съзнание и несъзнавано, са свързани една с друга и са в активна връзка по пътя към индивидуация. Компенсаторното отношение на взаимно допълване на противоположните функции е вътрешен закон на структурата на психиката. Насилственото свръхдиференциране на някоя от тях, с течение на времето почти винаги води до напрежения и същински проблеми, особено във втората половина на живота, чиито решаване, тоест връщане към равновесието, към нормата, е една от основните задачи през този период, свързана с биорегулацията на стареенето и благополучието в качеството на живота.

Холистичната медицина и Холистичният модел на здравето и дълголетието (психосоматично хармонизиране в процеса на адаптацията) дефинират благополучието като състояние, в което човешката Личност функционира на оптимално равнище на интеграция между елементите на тялото, психиката и духа, като динамичното единство и взаимодействие между структури и функции в променливото „пространство-време“ на цялостния и многомерен човек. Радващият се на благополучие човек е този, който е щастлив, здрав и цялостен, който възприема живота си като имащ смисъл и цел дори и на преклонна възраст. В това определение на здравето и благополучието се съдържа изместване в съзнанието на човека към подпомагане усвояването на нови знания (опитности), откриването на нов смисъл в разбирането на А-за и като цяло подкрепя непрекъснатия психичен и духовен растеж на човека, независимо от биологичната му възраст. От терапевтична гледна точка фокусът върху благополучието означава, че холистичните лекари и фармацевти насочват вниманието си към проблеми, които засягат както тялото, така и психиката. Те са не само лечители, но и учители обучаващи човека (пациента) как да разбира и използва интеграционните взаимоотношения между тяло, психика и околна среда. (Richard Gerber, 2001, Вибрационна медицина, превод Л. Андреева, „Дилок“, София, 2005; Практическа психосоматична медицина, сб. подред. Напроф. д-р Владимир Иванов, „Знание“ ЕООД, София, 1999; Психосоматичната зависимост, сб. под ред. На проф. д-р Владимир Иванов, „МиФ“, София, 1981; Пировски Л., Пировски Н., И. Стайкова-Пировска, Искам — мога — трябва. Холистичен модел на здравето, 2010, под печат; Пировски Л., Съвременен холистичен модел на здравето, XXII Международна научна конференция на Съюза на учените Ст. Загора, 2012 г., Science&Technologies journal.Sustz.com vol. II, №1 2012, medicine)

В тази посока много може да помогне и методът на „невролингвистично програмиране за изследване и структуриране на субективния опит“ — НЛП (Joseph O’Connor and Ian McDermott, 1996). Той представлява генеративна психология и същевременно е и „психология на съвършенството“. При него на първо и най-важно място стои действието. В същността си представлява изследване на структурата на субективния опит, начина по който мислим и чувстваме, след което изучава или „моделира“ максималните резултати във всяка област на живота, а после отговорите се предават на другите хора. НЛП не разглежда убежденията ни като верни или погрешни, а като полезни и безполезни, свързани с действията и последствията от тях. Съществуват четири основни принципа (презумпции) в НЛП: 1. Качественото взаимоотношение на взаимно доверие и отзивчивост между хората, известно като „рапорт“, приложен както към отношението ни към самите нас, така и към взаимоотношенията ни с другите; 2. Поставяне на нашата цел или изход, тоест познание за това което желаем, което представлява цялостен начин на мислене; 3. Сетивна острота, т.е. използване на нашите сетива за наблюдение, слушане, усещане на това, което действително се случва около нас, като обратна връзка за регулиране на поведението си по пътя към целта; 4. Гъвкавост на поведението. Според НЛП, ние изграждаме взаимоотношенията си на шест неврологични нива: 1. Ниво на средата (къде? и кога?), на което рапортът се изгражда от споделените обстоятелства.; 2. Ниво на поведението (какво?) — нивото на нашите специфични действия и мисли; 3. Ниво на способността (как?) — ниво на умения, навици и стратегия в мисленето; 4. Ниво на убежденията и ценностите (защо?) — ниво на нещата, които смятаме за истинни, които са важни за самите нас и които действат като разрешения или забрани; 5. Ниво на самоличността (кой?) — усещането за самия себе си, за своите убеждения и ценности, които определят вашата личност и мисията ви в живота; 6. Ниво на духовността — връзката на човека със заобикалящите го хора, и с това, което излиза извън границите на самоличността по начин по който решите да го разглеждате — рапортът се описва като обединяване с човечеството, с вселената или с Бога. Изброените основни принципи и неврологични нива за прилагането им като етапни процедури в НЛП, позволява оптималното поведение на всеки човек за всякаква ситуация да се програмира и заучава максимално ефективно и лесно.

Днес към психологичните (и психиатричните) инструменти в процеса на реализиране на Холистичния модел на здравето са и основните методи за психологично изследване уточняващи психичното състояние на човека (беседа, разговор, интервю; наблюдение; експеримент; стандартизирани методи-тестове, разкриващи средноаритметично и стандартно отклонение необходимо за установяване на корелации между телесните и психичните функции).

За изследване на материалните закономерности на психичните процеси в самия главен мозък и на взаимозависимостите между психичните процеси и редица съпровождащи ги (или предизвикани от тях) изменения в други органи и части на организма извън главния мозък, днес се използват и многобройни съвременни психо-физиологични методи, регистриращи вегетативни, моторни, сензорни, електро-физиологични и биохимични параметри. („Практическа психосоматична медицина“ Изд-во „Знание“ Ст. Загора, 1999 г., ред. на проф. Д-р Владимир Иванов)

Пример за това са вълните на електрическа активност на човешкия мозък, установени чрез електроенцефалография. Днес е доказано, че те се характеризират и съпровождат с определени циклични честотни ритми на електрическата му активност (. Василевский Н. Н., Александрова Ж. Г., Суворов Н. Б., Циклические взаимодействия в процессох адаптивного регулирования, И-т эксп. мед. АМНСССР, „Вестник Академии мед. наук СССР“ №8, 1989, 68–72). При това нервната система двупосочно, от и към мозъка, пренася модулацията на мозъчните честоти до всяка част от тялото. С това са свързани състоянията (включително емоционалните), на преживяван комфорт или дискомфорт и адаптивната дейност на функционалните системи. В биоритмите се отразяват процесите на управление, функциониращи по кибернетичния принцип на непрекъсната корекция в съответствие с промените на вход и на изход от системата, т.е. биоритмите са важна част от механизмите на саморегулация. За хора с голяма адаптивност и невродинамична пластичност и с ниска заболеваемост, са характерни статистически устойчиви връзки между компонентите на електроенцефалограмите им — бета, тета и делта-вълните изпреварват алфа-вълните и подпомагат тяхното доминиране. Този ритъм се нарича „функционално ядро“. Намаляването на вероятността на взаимодействие на алфа-вълните с другите вълни от електроенцефалограмата, корелира с по-ниско ниво на адаптивност. При хората, в които ролята на функционално ядро се изпълнява от алфа и тета вълните, адаптивността им е на средно ниво, а при ниско адаптивните хора ядрото от тета и делта компоненти е характерно, като при тях обаче устойчива временна организация не се наблюдава. И при трите групи особено място заема цикличността между компонентните и между структурни взаимодействия, която усилва проявата на отделния компонент на електроенцефалограмата. При силно адаптивните хора количеството на цикличните връзки, обединяващо няколко компонента, е максимално, а при ниско адаптивните — минимално.

Много бързите мозъчни честоти, повече от 25 Hz, предизвикват съответните състояния на безпокойство, паника, гняв или психоза. Този обхват се нарича високи бета-честоти и ако се поддържа за дълги периоди от време, е опасен за здравето, тъй като може да доведе до физически увреждания.

Бързите мозъчни честоти, в обхвата на 14 Hz до 25 Hz са свързани с насоченото към външните неща внимание и се наричат бета β — честоти. Те носят физически стрес.

Средните мозъчни честоти, 7,8 Hz до 14 Hz, създават релаксирано състояние на съзнанието, като вниманието е разделено между вътрешните и външните дейности. Те се наричат алфа α-честоти и са за медитация, при която се снижават бета-β-честотите, а се увеличават тета θ-честотите и така се помага за разрешаването на редица личностни проблеми.

Ниските мозъчни честоти — 3,2 Hz до 7,8 Hz, наречени тета θ-честоти, предизвикват много широк спектър вътрешни ментални явления. Хипнозата е метод за индуциране на θ състояния на съзнанието, при които мозъкът е много податлив на външно програмиране. Освен това в такова състояние на съзнанието, съществено се понижава усета за физическа и емоционална болка.

Много ниските мозъчни честоти между 0,1 Hz и 3,2 Hz наречени делта δ-честоти, се свързват със състоянията на безсъзнание, дълбок сън, безчувствено състояние или кома, при които липсват усещания или болка.

Например, при развиване на депресивна фаза в маниакалнодепресивната психоза, става нарушаване на изходната структура на ЕЕГ с намаляване взаимодействието с алфа ритъма, засилва се взаимодействието между алфа и бета ритмите, при относително доминиране на бета ядрото и разрушаване устойчивите връзки между всички компоненти на ЕЕГ. Тези изменения отначало се наблюдават в слепоочната, а след това в челната и теменна област. При излизане от депресията, нормализацията на структурата на ЕЕГ става в обратна последователност на измененията.

Инвариантите на вълните на електрическа активност на човешкия мозък, изчислени чрез Уравнението α = (1 + √5):2 за „златното сечение“ т.н. „златна пропорция“ („златното сечение“ и неговите числовите инварианти са също ритъм, пропорция, хармония!) показват за бета-вълните — 1,618; за тета вълните — 1,324; за делта-вълните — 1,221; за алфа-вълните — 1,272; и за гама вълните — 1,272. Инвариантите на алфа и гама са еднакви и това е експериментално потвърдено. Инвариантите на мозъчните вълни 1,618, 1,464, 1,380, 1,324 са всъщност златните S — сечения, съответстващи на S = 1, 2, 3, 4. Може да се предскаже съществуването на вълни „ро“ и „сигма“ (при процеса на творчество!) с инварианти 1,464 и 1,380 (Ал. Соколов, Тайны золотого сечения, „ТМ“ №5/1978; Ал. Стахов, Коды золотой пропорции, „ТМ“/197)

Според нас, при сегашното състояние на електрониката, е възможно създаването на метод и устройство за непрекъснато регистриране на честотите на вълните на електрическа активност на човешкия мозък, тяхното визуализиране във всеки момент върху екрана на индивидуалния GSM апарат, което като сигнал за обратна връзка (положителна или отрицателна) да позволява на човека актуална и съзнателна биорегулация на поведението и състоянието си, например чрез пренасочване на Доминантата, чрез медитация, чрез фитопрепарати и т.н. Всичко това би довело до подобряване качеството на живота му, до забавяне на процесите на стареене, до по-добрата му реализация като Личност.

Втори пример — доказано е, че за да бъде човек в благополучно удовлетворително състояние от физиологична здравна гледна точка свързана с дълголетието му, то инвариантната характеристика за това е, хармоничното пропорционално съотношение между физиологичните амплитудно-времеви параметри от електрокардиограма, реовазограма, спирограма и артериално налягане, характеризиращи комплекса на жизненоважните системи на организма: сърдечна, съдова, респираторна и вегетативна нервна система. Общият коефициент на пропорционалност за това съотношение при здрав човек е 1,309±0,065 (Дмитриева Н. В., Симметрийный подход к оценке функционального состояния организма человека, Известия АН СССР, сер. Биологическая, №18 1990, 52–66). При нарушения във функционалното състояние — напрягане и свръхнапрежение на адаптационните процеси (т.н. преморбидно състояние), тази хармонична пропорционалност се нарушава с изменяне на коефициента с 10% до 15%, а при болест — над 15%. Съвременното ниво на разбиране на регулаторните механизми в организма позволява да се предположи, че баланса в регулаторното влияние на симпатикусовия и парасимпатикусувия дял на вегетативната нервна е главното условие за поддържането на хомеостазата и адаптационни възможности на организма. Един от перспективните методи за изучаване на най-сложните динамични обекти в т.ч. и този баланс, е системно-симетричния подход опериращ с определени репрезентативни параметри, количествено характеризиращи състоянието на регулаторните механизми и едновременно с това определяне нивото на функциониране на комплекса от жизненоважни системи на организма. За такива параметри в случая са избрани измерваните стойности чрез електрокардиограма, реовазограма, електромиограма, честота на дишане, систолично и диастолично артериално налягане, температура на тялото. Чрез използване на принципите на симетрия за анализ на геометрични модели на функционалните състояния на организма е доказано, че радиусите на окръжности представляващи минималните и максималните значения на репрезентативните параметри, са в съотношение 1,6 до 1,62, а сумата от дължините на векторите на тези параметри — X_max, X_min заедно със сумата от дължината на векторите при симпатикусови и парасимпатикусуви отклонения в пределите на окръжността без нарушаване съотношението между параметрите, тоест при здрав човек, образуват непрекъсната хармонична пропорция с коефициент на пропорционалност 0,618, тоест „златното сечение“. Общият коефициент на пропорционалност при здрав човек 1,309±0,065 има фундаментално значение и за морфологията на човека (Петухов С. В., Биомеханика, бионика и симетрия, М: Наука, 1981), тъй като представлява принцип за пропорционалност на взаимодействията и взаимовръзките във функциите на физиологичните системи. Това означава, че увеличаването (намаляването) на един параметър от дадена физиологична функция се съгласува с увеличаването (намаляването) на други функционални параметри така, че в пропорцията на техните съотношения се запазва инварианта на кръговата симетрия с вписани правилни петоъгълници (диагоналите им чрез точката на пресичане се делят по златното сечение) в петте ъгъла на които са репрезентативните параметри, тоест реализира се закона за системната симетрия във физиологията на човека. Нейното деформиране (вписаните петоъгълници са с неправилна форма при което се нарушава златното сечение на диагоналите им) показва нарушена пропорционалност във взаимовръзките между параметрите на физиологичните функции, тоест нарушено функционално състояние на целия организъм.

От друга страна, стареенето на организма се проявява чрез понижаване устойчивостта на целия организъм към всички външни и вътрешни фактори и понижаване самообновяването на всички структурни нива в организма.

Според нас, следователно, отклоненията от общия коефициент на пропорционалност 1,309±0,065 за здрави хора, може да се използват за определяне на биологическата възраст (степента на надеждност на човешкия организъм), а прогностичните възможности на този коефициент — за определяне на скоростта на стареене във всеки конкретен момент и конкретно психосоматично състояние на организма. Това от своя страна би позволило „превенция на стареенето на човека“ чрез системата от прави и обратни връзки в Саморегулиращата се научно-приложна функционална метасистема от системни информационни нервно-психични регулаторни структури — операторни и енергийни клетъчни структури ↔ минерални и органични БАВ и фитопродукти с тях.

Симетрията е тясно свързана с понятието „хармония“, тоест с хармонично пропорционалното отношение между частите в цялостната система, особено в процеса на стареене (многопричинен и многоточков разрушителен процес на цялостния организъм), където тази хармония е нарушена. Всичко това показва, че не бива да се приема за „норма“ някакъв диапазон от физиологични амплитудно-времеви параметри, а количествената характеристика на „нормата“ е в хармоничното съотношение на съвкупността от вътрешносистемни физиологични параметри едновременно с хармоничната съгласуваност на междусистемните взаимодействия. От това следва, че обема на адаптивното поведение на организма се ограничава не само с предела в измененията на физиологичните параметри, но и със степента на тяхното дебалансиране, което е с много по-тесни граници и е по-важно. Фактът, че при развитие на адаптационния синдром се променят хармоничните взаимоотношения като количествени числови изражения, отклоняващи се от общия коефициент на пропорционалност 1,309±0,065 за здрави хора, определя прогностичните възможности на този коефициент за откриване на преморбидни състояния и ранни патологични изменения в организма или в отделни негови подсистеми.

Става ясна необходимостта от прилагане на принципите на холистичната медицина за цялостно психосоматично хармонизиране в процеса на адаптацията, като основа за продължителен съзнателен живот с добро качество и запазване на своята индивидуалност.

Премахването на такива симетрични деформации и дебалансиране, тоест възстановяване хармоничното пропорционалното отношение на частите в цялостната система, е в основата и на древните представи на китайската медицина за хармонизация на организма чрез балансиране на единството от противоположности — „ин“ и „ян“ в рамките на концепцията за „петте елемента“ („У-син“).

Според нас, (съобразно Холистичният модел на здравето и дълголетието) оптималната биорегулация на стареенето на човека, е чрез психосоматично хармонизиране на човека в процеса на адаптацията му като цялостна Личност.

Според К. Г. Юнг: „изграждането на целостта на Личността е задача през целия житейски път, като за самия човек тя означава възможност за закотвяне в неразрушимото и непреходното, в първичната природа на обективно-психичното. По този начин отделният човек отново се включва във вечния поток, в който раждането и смъртта са само междинни спирки и смисълът на живота вече не е в Аз-а. По отношение на партньора се извежда на преден план в човека онази толерантност и доброта, която е способен да даде само онзи, който е изследвал и осъзнато е преживял собствените си тъмни дълбини. А спрямо колектива, особената стойност на Личността се състои в това, че е в състояние да изправи срещу него онзи напълно отговорен човек, който от собствения си опит за своята психична цялост, познава задължаващата обвързаност на всичко отделно, с общото“.