Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Биорегулация на стареенето (1)

II. Увод, методи и цели:

Дълголетието (продължителността на живота, биологичната възраст до 120 години за човека) и неговото качество през годините, анализът на механизмите на свързания с него процес на стареене и търсене на активни начини за забавянето му, с което се занимава геронтологията, са хилядолетни въпроси, вълнуващи човека от момента на неговото осъзнаване като човек със свойственото му активно отношение към околната действителност и към собствената му Личност с нейната дефиниция, структура, функционална организация, характерови черти и особености в норма и патология. Същият фокус върху човешката личност е и при психосоматичната медицина, където Личността се дефинира чрез холистичен подход като „психофизическа цялост на човека“, в която в едно са свързани душевното и телесното, съзнаваното и несъзнаваното, унаследеното и придобитото, а органичните изменения в органите възникват по схемата: „психични промени ↔ вегетативни нарушения ↔ структурни изменения“ („Практическа психосоматична медицина“ И-во „Знание“ ЕООД, Ст. Загора, 1999 г. ред. проф. Д-р Владимир Иванов). Тя подлежи на биорегулацията — насочено въздействие, осигуряващо протичането или запазването на даден физиологичен процес или показател така, че той да се поддържа в определени граници на едно стабилно ниво. Стареенето на човешкия организъм е универсален процес на постоянно понижаване на нивото на функциониране на индивидуалната система „организъм“ във времето, засягащ всички нива на нейната организация, вследствие на закономерното и от самото начало присъщото й, понижаване на самообновяването на компонентите й. Сега е приета следната възрастова класификация: човек на 60–74 години се счита за възрастен, след 75 години — стар, а след 90 години — дългоживущ. Това е календарната възраст. Биологическата възраст (степента на надеждност на организма) е мярка за изменението във времето на биологическите възможности, на жизнеспособността на организма за предстоящ живот и тя е предмет на профилактиката в медицината.

Успоредно и едновременно със стареенето обаче, в организма протичат и противоположни процеси насочени към дългосрочна стабилизация на живите системи, към предпазване и ликвидиране на проявления на стареенето, основани на механизмите на саморегулация на база обратни връзки и самообновяването на всички структурни нива в организма — процесите на „витаукт“(от лат. vita — живот и auctum — увеличавам). В процеса на еволюцията, освен способността за адаптация на организмите, се е развила и способността за продължително запазване на високо ниво на адаптацията, тоест процеси на витаукт, характерна за дълго живеещите организми.

Процесите на стареенето и витаукта в отделните клетки и във висшите организми като цяло се определят от генно регулаторни и неврохормонални механизми, свързани в саморегулиращи се системи чрез прави(от изхода на едно звено към входа на друго) и обратни информационни връзки. В крайна сметка дейността на всяка система осигурява приемане, предаване и преработка на информацията. В нервната система — електрически импулси, в ендокринната система — хормони, физиологично-активни вещества, в системата на биосинтез на белтъка — информация снемана от ДНК и предавана чрез молекулите на и РНК и т.н., като във всички случаи голямо е значението на вида, броя и състоянието на съответните рецептори. Стареенето се характеризира именно с понижаване на надеждността в процеса на предаване и преработка на информацията в саморегулиращите се системи.

Целите на тази книга са, без да дава конкретни програми за дълголетие (те са индивидуални за всеки биологичен, психичен и социален организъм, като общата им основа е в Холистичния модел на здравето разработен по-рано от нас и цитиран на кратко в последната глава на книгата), да предостави научна информация за някои избрани аспекти на функционирането, биорегулацията на стареенето и използването на научно-приложната система: „психични явления ↔ витаукт ↔ фитопродукти“ за постигане на биологично и психично дълголетие, което да помогне на Личността да направи своя съзнателен свободен избор на поведение и своя програма за продължителен живот с добро качество и запазване на своята индивидуалност.

Това обективно налага използването на методите на „биопсихосоциалния системен подход“, „фармакотаксономичния“ метод базиран на системния подход, синергетиката и холистичният начин на мислене и терапия, като методологични инструменти за изучаването на метасистемата „психични явления ↔ витаукт ↔ фитопродукти“ и нейното използване за подобряване на биорегулацията и самообновяването на структурните нива в човешкия организъм.