Борис Младенов-Young
Послеслов

Това е четвъртата ми стихосбирка, която издавам за по-малко от две години. Искам още от началото да поясня, че никога в живота си не съм се смятал, а и сега не се смятам за поет. Аз съм лекар хематолог и писането на стихове беше едно приятно и полезно хоби, което неотклонно ме съпътстваше през годините, но нищо повече. Спомените ме връщат в ранното ми детство, когато незнайно как открих мелодичността на римите. Майка ми ме караше да пиша писма до роднините, пръснати из България и аз често ги римувах, което тя с радост одобряваше и ме насърчаваше да продължавам в тази насока. В същото време започнах да пиша детски стихчета и епиграми. Пак по нейна идея изпратих някои до в. „Септемврийче“. Не ги публикуваха. Но един ден директорът на училището ме извика в кабинета си и ме представи на редактор, по спомен, от в. „Септемврийче“, дошел лично да се срещне и запознае с мен. Тогава той ми се видя висок, стройно слаб, с късо подстригани, щръкнали нагоре прави коси. Сега, след толкова години се мъча да си припомня името му и ми се струва, че беше Павел Матев. Неотдавна видях една негова снимка на стари години и сега със сигурност мога да твърдя, че това беше той. Въпреки годините ликът му напълно се покрива с лика, който и сега ясно виждам в спомена пред мен. Същите коси, само че побелели, същото лице, макар и остаряло. Той поговори с мен насаме около един час. Показа ми някаква малка книжка и ме въведе в тайната на стихоплетството. Обясни ми какво представляват римите, обърна ми внимание върху ритъма на стиха и ме запозна с видовете ритмични срички — ямб, хорей, дактил… и т.н. Също ми обърна внимание върху повторенията на някои съгласни, за да подсилим въздействието на мисълта. Накрая ми остави тази книжка, която много ми помогна. За жалост някъде се загуби. Мисля, че и сега би ми била полезна.

Съжалявам, че повечето от детско-юношеските ми стихотворения с годините се загубиха.

В гимназията в Михайловград участвах в литературен кръжок. Кандидатствах литература в Софийски университет и медицина в Медицински факултет, София и бях приет само медицина. В Медицински факултет издаваха студентски вестник „Медик“. Там публикувах от време на време по някое стихотворение. Много от тези стихотворенията обаче ми са се загубили при честите ни смени на квартири и накрая при мигрирането ни в Австралия.

В тази стихосбирка предлагам стари стихотворения, непубликувани в предишните ми три стихосбирки и някои нови. Но най-голямото й достойнство, смятам, се състои в преводите на мои любими автори, които преведох с голяма любов и чест.