Хайнрих Хайне
Лорелай

Не зная какво означава

сърдечната моя тъга;

легенда в ума ми изплава,

от времена древни дошла.

 

Преваля денят в долината,

Рейн тихо бълбука, шепти,

планински връх грее в позлата,

облян от златисти лъчи.

 

Девойка със хубост прочута

сама на скалата седи,

златеят по нея бижута

и реши тя златни коси.

 

Със златен тя реши се гребен

и пее ли, пее в захлас,

а нейният глас е вълшебен,

омайва с магическа власт.

 

Задава се лодка в реката,

от чудната песен пленен,

лодкарят отпуска веслата

и гледа ликът и свещен.

 

От речния вихър понесен,

намира той там своя край…

Към гибел със своята песен

го тласка така Лорелай!

Превод от есперанто/английски — 2014 г.