Жан Годецки
Платното с рамката ми имат своя тайна…

Платното с рамката ми имат своя тайна —

пейзаж вековен, но в един миг уловен.

Поле ли, езеро ли съм? Не съм издайна.

Не бе създателят ми също убеден.

 

Уви! Той неизвестен мина по земята,

с мен, в глуха самота, за близост закопнял;

и се прости завинаги накрай с мечтата

похвала да получи, камо ли медал.

 

Туристите, в крак със съвременната мода,

ме отминават, глухи за екскурзовода…

Без отзвук глъхне моят вик пред мен да спрат!

 

Накрая в бара, взели пълни халби с пиво,

ще се попитат, пиейки благочестиво:

„Какъв е тоз боклук“… И не ще разберат.

Превод от френски — 2013 г.