Не носих дълго скрита в своята душа…

Не носих дълго скрита в своята душа

безумната си обич, в кратък миг родена;

от луда страст обзет, не можех да мълча —

разбра за любовта ми цялата вселена.

 

Край нея не останах незабележим,

не в самота изпитах щастие упойно,

в прегръдките й се почувствах мъж любим,

и нещо щом поисквах, получавах двойно.

 

Бог ненапразно с хубост, с чар я е създал;

върви по своя път, тя — ангел нежен, бял

и слуша влюбен шепот и в съня си даже…

 

Когато прочете тез мили стихове

на нея посветени, знам, ще разбере,

че тя е таз жена… но няма да го каже.

Неизвестен автор^[1]

Превод от френски — 2013 г.