Ти, мили мой, ме забавляваш с твойта тайна

Ти, мили мой, ме забавляваш с твойта тайна

за любовта си в миг родена, но безкрайна;

наивна мисъл днес душата ти терзае,

че тази, за която страдаш, тя не знае.

 

Да би край мене минал, би бил забелязан,

не би се чувствал с мен от самотата смазан.

Във теб, любезни, е към щастието ключа

и аз, ако не искам, няма да получа.

 

От мен го запомни, жената се нуждае,

възлюбеният да я хвали и ласкае,

след себе си да чува нежната му лира!…

 

Не я упреквай ти за чувствата й „ледни“,

защото не е тя, приятелю мой бедни,

а ти, да ти си този, който не разбира!!!

Неизвестен автор^[1]

Превод от френски — 2013 г.