Феликс Арвер
Sonnet d’Arvers

Една житейска тайна в себе си тая:

любов от поглед пръв родена, ала вечна,

но тази, в чийто плен е моята душа,

не знай, че се топя в агония сърдечна.

 

Уви! Пред нея минах незабележим,

самотен бях и съм, измъчван от дилема;

животът ми така ще мине яко дим,

без смелост да поискам, нито пък да взема.

 

А нежна, сладка, тя от Бога сътворена,

върви по своя път, нехаеща за мен

и тъй ще чезна от любов несподелена…

 

Когато прочете тез пламенни куплети,

пропити с нея, ще попита с глас студен:

„Коя е таз жена?“ И няма да се сети.

Феликс Арвер

Превод от френски — 2013 г.