Майкъл Конъли
Ченгета (9)

9

Бош вървеше по лъснатия линолеум на шестия етаж в центъра „Паркър“ и преднамерено забиваше токове с всяка крачка. Искаше да остави следи върху грижливо поддържаната лъскави-на. Когато влезе във офиса на ОВР, той попита секретарката на регистратурата за Частейн. Тя на свой ред го попита дали има определена среща и Бош й отвърна, че не си прави срещи с хора като Частейн. Жената втренчено го изгледа за миг и той отвърна на погледай, докато накрая секретарката взе телефонната слушалка и включи интеркома. След като прошепна нещо, тя притисна слушалката до гърдите си и вдигна поглед към детектива, а после към кутията за обувки и папката, които Хари държеше в ръце.

— Иска да знае за какво се отнася.

— Предайте му, че се отнася за прекратяването на разследването му срещу мен.

Тя отново прошепна нещо в слушалката. Накрая малката врата на регистратурата забръмча и Бош влезе в офиса на ОВР. На няколко от бюрата седяха детективи. Иззад едно от тях се изправи Частейн.

— Какво правиш тук, Бош? Ти си отстранен от работа за това, че остави онзи арестант да избяга.

Той изрече думите високо, така че другите в стаята да разберат какво представлява Бош.

— Началникът намали наказанието на една седмица — отвърна детективът. — За мен това е просто отпуска.

— Е, това е само първият рунд. Още не съм приключил с твоя случай.

— Точно затова съм тук.

Частейн посочи към стаята за разпит, в която те заедно с Дзейн бяха разговаряли предишната седмица.

— Да идем да поговорим там.

— Не — възрази Бош. — Няма да разговаряме, Частейн. Само ще ти покажа нещо.

Той остави папката, която носеше, на бюрото. Частейн стоеше изправен и я гледаше без да я отваря.

— Какво е това?

— Това е краят на разследването. Отвори я.

Частейн седна и отвори папката, като шумно въздъхна, сякаш се заемаше с неприятна и безсмислена задача. Най-отгоре имаше копие на страница от правилника за действие и поведение на служителите от управлението. За следователите от ОВР той представляваше това, което беше щатският наказателен кодекс за останалите в лосанджелиската полиция.

Копираният откъс се отнасяше за служители, свързани с доказани или осъдени престъпници и членове на организираната престъпност. Такива връзки бяха строго забранени и се наказваха с уволнение от управлението.

— Бош, нямаше нужда да ми носиш това, аз имам целия правилник — рече Частейн.

Опитваше се да говори добродушно, защото не знаеше какво цели Бош и отлично съзнаваше, че колегите му го наблюдават от бюрата си, макар и да се преструваха, че са заети с друго.

— Нима? Ами тогава по-добре си вземи правилника и прочети последния ред там, приятел. Изключението.

Частейн погледна надолу към последния ред.

— Тук пише, че „Изключение от правилника може да се допусне, ако служителят успее да докаже на старшите си началници родствена връзка — кръвна или брачна. Ако това се докаже, служителят трябва…“

— Достатъчно — прекъсна го Бош.

Той протегна ръка и взе страницата, така че Частейн да може да види какво друго има в папката.

— Виж какво има тук, Частейн — брачно свидетелство, издадено от окръг Кларк, Невада, удостоверяващо брака ми с Елиънър Уиш. Ако това не ти стига, отдолу са писмените показания на двамата ми партньори. Те ми бяха свидетели. Кумове.

Частейн не откъсваше поглед от документите.

— Всичко свърши, човече — каза Бош. — Ти загуби. Затова се разкарай от живота ми.

Частейн се отпусна назад. Беше почервенял и на лицето му се изписваше смутена усмивка. Сега вече бе сигурен, че другите ги наблюдават.

— Искаш да кажеш, че си се оженил само за да избегнеш разследването на ОВР?

— Не, задник такъв. Ожених се, защото обичам една жена. Затова се ожених.

Частейн нямаше какво да му отговори. Той поклати глава, погледна към часовника си и започна да подрежда някакви документи, опитвайки се да се държи така, сякаш проблемът няма никакво значение за него.

— Да, знаех си, че ще загубиш ума и дума — рече Бош. — До скоро, Частейн.

Той понечи да си тръгне, но после се обърна към следователя.

— А, едва не забравих, можеш също да кажеш на източника си, че сделката ни пропада.

— Какъв източник, Бош? Каква сделка? За какво говориш?

— Говоря за Фицджерълд, или там който от ОБОП ти е дал информацията.

— Аз не…

— Естествено, че разбираш. Познавам те, Частейн. Няма начин сам да си научил за Елиънър Уиш. Фицджерълд ти е разказал за нея. Той или някой от хората му. За мен няма значение кой точно. Така или иначе се отказвам от сделката, която сключих с него. Можеш да му го предадеш.

Бош вдигна кутията за обувки и я разклати. Видео— и аудиокасетите вътре затракаха, но детективът виждаше, че Частейн няма представа какво има в кутията, нито какво е значението му.

— Предай му го, Частейн — повтори Хари. — До скоро. После си тръгна, като спря само на регистратурата, за да покаже на секретарката знак с вдигнат нагоре палец. В коридора, вместо да завие наляво към асансьорите, той се отправи надясно и влезе през двойните врати на кабинета на началника на полицията. Адютантът му, униформен лейтенант, седеше зад бюрото в предния офис. Бош не го познаваше, което беше добре. Той се приближи и остави кутията от обувки на бюрото.

— Какво обичате? Какво е това?

— Това е кутия, лейтенант. Вътре има няколко касети, които началникът ще иска да види и чуе. Веднага.

Бош понечи да си тръгне.

— Чакайте малко — спря го адютантът. — Ще разбере ли за какво се отнася?

— Предайте му да се обади на заместник-началник Фицджерълд. Той ще му обясни за какво се отнася.

После си тръгна, без да се обръща, когато лейтенантът извика след него да си остави името. Излезе през двойните врати и се насочи към асансьора. Чувстваше се отлично. Не знаеше дали от незаконните записи, които бе оставил на началника, ще излезе нещо, но се чувстваше така, сякаш е разчистил всичките си сметки. Представлението с кутията пред Частейн целеше Фицджерълд да разбере, че това е дело лично на Бош. Билетс и Райдър щяха да са в безопасност от страна на шефа на ОБОП. Ако искаше, той можеше да се опита да навреди на Бош, но детективът беше спокоен. Фицджерълд вече нямаше нищо срещу него. Никой нямаше.