Сергей Есенин
В спокойна вечер горко плака ти…

В спокойна вечер горко плака ти,

сълзи горчиви те обляха цяла

и болка стегна моите гърди —

кавгата ни завърши със раздяла.

 

Отлитна ти далеч. Къде? Не знам!

Мечтите ми угаснаха без краски

и изоставен аз останах сам,

да страдам без любов и нежни ласки.

 

И често ходя в тих вечерен мрак

към мястото на свидните ни срещи

и в моите мечти те виждам пак,

и чувам плачовете ти горещи.

Сергей Есенин

Превод от руски — 2011 г.