Уилям Шекспир
Сонет 18

Дали със летен ден да те сравня?

От него си по-дивна, по-сияйна:

обрулва ветър крехките листя

и пролетта е много краткотрайна.

 

И често жари слънцето над нас,

понякога зад облаци се скрива;

по зла съдба или по висша власт

увяхва красотата и загива.

 

Но вечна ще е твойта красота

и все така без възраст ще младееш,

и няма да те обсеби смъртта —

защото ти в стиха ми ще живееш.

 

Докато на земята хора има,

безсмъртна ще си в моя стих, любима!^[1]

У. Шекспир

Превод от английски — 2011 г.