Михаил Лермонтов
Желание

Защо не съм птица аз, врана в степта,

подобно на таз прелетяла в степта?

Защо да не мога в небесната шир

сам тъй да се рея на воля безспир?

 

Кръжил бих на запад над тучни лъки,

там гдето живяли са мойте предци,

где в замък старинен, на хълма зелен,

забравен, почива прахът им свещен.

 

Виси на стената семейният щит

и мечът им боен, в ръжда цял покрит;

с крилата си, пърхайки в полет над тях,

избърсал бих с почит столетния прах.

 

И арфа шотландска, докоснал едвам,

с разстроени струни би звъннала там,

и приказки би ми разказала тя

за войни и битки в онез времена.

 

О, празни мечти! Безполезни молби!

Съдбата сурова не ще се смили.

На хиляди мили от онзи скъп кът

безкрайни моря и реки ни делят.

 

Последен потомък от славни бойци,

увяхвам, заточеник, в чужди земи;

аз тук съм роден, но съм с чужда душа…

О, Боже, защо не съм птица в степта!

М. Ю. Лермонтов

Превод от руски — 2011 г.