Михаил Лермонтов
Сън

Сред бял ден в Дагестан с димяща рана

лежах с куршум в гърдите си в несвяст

и в зноя летен, с плът във кръв обляна,

без звук, без стон, не се помръдвах аз.

 

Лежах на пясъка сам в долината

и слънцето ме жареше без жал,

блестяха скални върхове в позлата

над мен, но сън мъртвешки бях заспал.

 

Сънувах аз огньове под звездите,

вечерен пир във родната страна,

край мен девойки със цветя в косите

говореха във шумна веселба.

 

Но в разговора им, не се включила,

седеше там умислена една

и в мрачен сън, душата й унила,

Бог знай, защо, тъгуваше сама.

 

Присънваше й се кошмарна сцена:

трупът познат лежеше в Дагестан…

Димеше още раната студена

и кръв струеше като чер катран.

М. Ю. Лермонтов

Превод от руски — 2011 г.