Александър Пушкин
Талисман

Там где плиска океана

връз пустинните скали,

где блести луна засмяна

в сладки вечерни тъми;

где в харемите, наслада

вкусва мюсюлманът с дни,

там магьосница с отрада

талисман ми подари.

 

И прошепна нежна, мила:

„Талисманът ми пази!

Има той магична сила,

обич в него се таи.

От недъзи, болки, рани,

от тайфуни и беди

той не може да те брани,

ни от смърт да те спаси.

 

Дарове от Ориента,

няма как да ти даде,

от порока сто процента

няма да те отърве.

От изгнание в чужбина

няма да те върне той,

в скута топъл на роднина

да намериш свят покой.

 

Но ако очи коварни

те пленят с неискрен зов

или в мрак очи невярни

те целунат без любов,

талисманът ми тогава

от сърдечните тъги,

от измама, от забрава

ще те брани и спаси.“

А. С. Пушкин

Превод от руски — 2011 г.