Александър Пушкин
Прозорец

Когато в есенна позлата

просветна плахо месец блед,

в прозорец тъмен през мъглата

съзрях момински силует.

Тя там умислена седеше

с уплаха тайна в млада гръд

и със вълнение следеше

хълмистия безлюден път.

 

„Аз тук съм!“ — той нетърпеливо

прошепна и открехна тя

прозореца си боязливо…

Скри облак бледата луна.

Щастливец! — мислех с жал в душата.

Очаква те нощ с рай блажен!

Кога прозорец в тъмнината

ще се отвори и за мен?!

А. С. Пушкин

Превод от руски — 2011 г.