Джеймз Роу
Дъжд

Тих, ситен дъжд нощес валя навън

и ме събуди от кошмарен сън,

сърце безчувствено да утеши,

негодно веч да плаче със сълзи.

 

Аз страдах в безнадеждна самота —

Хронична рана в моята душа!

Отчаяно те търсех със ръце

и знаех, че без теб са празни те.

 

Но като слушах хълцащия звук

на падащия в тъмното капчук

чух ясно твоя сладък, нежен глас,

да ме зове по име… и тогаз

 

прозореца отворих… Изведнъж

ме плисна душ от топъл майски дъжд,

лицето ми целуна с буен плам —

аз знаех, о, любов, че ти си там.

 

Сълзите, що сърцето ми проля,

от Рая в мир се стичаха в нощта.

Догде сив облак плачеше над мен,

прегърнал те с ръце, аз спах блажен.

Джеймз Роу

Свободен превод от английски — 2011 г.