Жул Верн
Петстотинте милиона на Бегюм (20)

Двадесета глава
Заключение

Франсвил, освободен от всяко безпокойство, в мир с всичките си съседи, добре управляван, щастлив благодарение мъдростта на жителите си, процъфтява в благоденствие. Щастието му, напълно заслужено, не буди завист у никого, а силата му налага уважение и у най-войнолюбивите.

Градът на стоманата беше чудовищен завод, оръдие за разрушение в желязната ръка на хер Шулце; но благодарение на Марсел Брукман ликвидирането му мина безпрепятствено и Щалщадт стана средище на безпримерно производство на всички полезни промишлености.

От една година Марсел е щастлив съпруг на Жана. Тяхното щастие се увеличи още повече, когато им се роди дете.

Колкото до Октав, той застана смело под заповедите на своя зет и му помага с всички сили. Сестра му се кани сега да го ожени за една от приятелките си, прекрасна девойка, чийто здрав смисъл и добър разум ще предпазят мъжа й от връщане към слабостите му.

Желанията на доктора и жена му се изпълниха и за да кажем всичко, те биха били на върха на щастието и дори на славата — ако славата някога е значела нещо в техните честни стремежи.

Можем да уверим читателите още отсега, че бъдещето принадлежи на усилията на доктор Саразен и Марсел Брукман и че примерът на Франсвил и на Щалщадт, образцов завод и образцов град, не ще остане без полза за бъдните поколения.