Жул Верн
Петстотинте милиона на Бегюм (13)

Тринадесета глава
Марсел Брукман до професор Шулце, Щалщадт

„Франсвил, 14 септември

Струва ми се уместно да осведомя Краля на стоманата, че завчера вечерта преминах сполучливо границите на владенията му, като предпочетох да спася себе си, вместо модела на оръдието Шулце.

Като се сбогувам по този начин с вас, бих се отказал от всичките си задължения, ако не ви съобщя на свой ред своите тайни; но, бъдете спокоен, вие няма да платите с живота си за узнаването им.

Аз не се наричам Шварц и не съм швейцарец. Аз съм елзасец. Името ми е Марсел Брукман. Ако трябва да се вярва на вас, аз съм посредствен инженер, но преди всичко съм французин. Вие станахте неумолим враг на отечеството ми, на приятелите ми, на семейството ми. Вие храните отвратителни намерения срещу онова, което обичам. Осмелих се да направя всичко, за да ги узная! Ще направя и всичко, за да ги осуетя.

Бързам да ви съобщя, че първият ви удар се провали, че вашата цел благодарение на бога не бе постигната и не можеше да бъде постигната! Вашето оръдие при все това е свръхчудесно оръдие, но снарядите, които изстрелва с такъв барутен заряд и които би могло да изстреля, не ще причинят зло никому. Те няма да паднат никога никъде. Аз предугадих това и днес за ваша най-голяма слава установен факт е, че хер Шулце е изнамерил едно страшно оръдие… напълно безобидно.

И тъй вие ще научите с удоволствие, че видяхме как вашият твърде усъвършенствуван снаряд премина вчера вечерта в единадесет и четиридесет и пет минути и четири секунди над нашия град. Той се движеше на запад в празното пространство и ще продължи да гравитира така во веки веков. Един снаряд, който се движи с първоначална скорост двадесет пъти по-голяма от съвременната скорост, или десет хиляди метра в секунда, не може вече «да падне»! Неговото настъпателно движение, съчетано със земното притегляне, прави от него подвижно тяло, осъдено да се върти винаги около нашето кълбо.

Вие трябваше да знаете това.

Надявам се освен това, че оръдието от Кулата на Бика е напълно повредено от този пръв опит; но двеста хиляди долара не е много скъпа цена за удоволствието да дариш света на планетите с една нова звезда и земята с втори спътник.

Марсел Брукман.“

Бърза поща замина непосредствено от Франсвил за Щалщадт. Читателите ще простят на Марсел, че не можа да се откаже от това иронично удоволствие да изпрати незабавно писмо на хер Шулце.

Марсел беше наистина прав, като казваше, че знаменитият снаряд, движейки се с тази скорост отвъд атмосферата, няма да падне вече на земната повърхност, и като се надяваше, че с този огромен заряд от пироксилин оръдието от Кулата на Бика се е повредило.

Получаването на това писмо беше силно разочарование за хер Шулце, страшен провал за неговото неукротимо самолюбие. Докато го четеше, той посиня, а след като го прочете, главата му падна на гърдите, като че някой го беше ударил с кривак. Той бе смазан от покруса и излезе едва след четвърт час от това състояние, но с какъв гняв! Само Арминиус и Зигимер биха могли да кажат какви бяха гръмотевиците на този гняв!

Ала хер Шулце не беше човек, способен да се признае за победен. Една безпощадна борба предстоеше да се завърже тепърва между него и Марсел. Не му ли оставаха снарядите, заредени с течен въгледвуокис, които не тъй силни, но по-практични оръдия биха могли да изстрелят на късо разстояние?

Сподавил мъката си с внезапно усилие, Кралят на стоманата се прибра в кабинета си и се залови отново за работа.

Ясно беше, че Франсвил, заплашен сега повече от всеки друг път, трябваше да направи всичко, за да се приготви за отбрана.