Жул Верн
Петстотинте милиона на Бегюм (10)

Десета глава
Една статия на немското списание „Унзере центури“

Месец преди разказаните събития едно списание с розова корица, озаглавено „Унзере центури“ (нашият век), обнародва следната статия за Франсвил, която впечатлителните хора от Германската империя поглъщаха жадно, може би защото разглеждаше този град изключително от материално гледище.

Ние занимахме вече нашите читатели с необикновеното явление, станало на западния бряг на Съединените щати. Великата американска република благодарение на големия размер имигранти всред населението си открай време е приучила света на редица изненади. Но последната и най-удивителна изненада е наистина градът, наречен Франсвил. За него не съществуваше дори идея преди пет години, а ето днес той процъфтява и е достигнал изведнъж най-висока степен на благоденствие.

Този чудесен град израсна като по магия върху благоуханния бряг на Тихия океан. Ние няма да издирваме дали, както разправят, първоначалният план и първата идея за това мероприятие принадлежат на един французин, доктор Саразен. Това е възможно, като се има предвид, че този лекар може да се похвали с далечното си родство с нашия бележит Крал на стоманата. Дори, казано пътем, добавят, че получаването на едно значително наследство, което се е падало по право на хер Шулце, не е без връзка с основаването на Франсвил. Навсякъде, където нещо добро се върши в света, можем да бъдем сигурни, че ще намерим германски корен; тази истина установяваме с гордост и в тоя случай. Но както и да е, ние дължим на читателите си точни и достоверни подробности върху това самоволно изникване на образцов град.

Нека читателите не търсят името му на картата. Дори големият атлас от триста седемдесет и осем тома in folio на нашия виден учен Тухтигман, дето са означени със строга точност всички храсти и групички дървета на стария и новия свят, дори този благороден паметник на географската наука и изкуството на изследователя не съдържа ни най-малка следа от Франсвил. На мястото, дето се издига сега новият град, се простираше до преди пет години пустинна степ. Това е тъкмо точката, която се намира на картата на 43°11′3″. северна ширина и 124°41′17″ дължина на запад по Гринуич. Той е разположен, както се вижда, на брега на Тихия океан, в подножието на втората верига на Столовите планини, получила наименование Планина на водопадите, на двадесет левги северно от Белия нос, щата Орегон, Северна Америка.

Потърсено е било и грижливо избрано най-изгодното местоположение сред голям брой други благоприятни местности. Между основанията, определили избора му, особено се изтъкват умереният му климат в Северното полукълбо, което е било винаги начело на човешката цивилизация; положението му сред Федеративната република и в един още нов щат, което му гарантира временно независимост и права, сходни с правата, които притежава в Европа княжество Монако, при условие да влезе след някоя и друга година във Федерацията; разположението му на Океана, който става от ден на ден главният път на земното кълбо; неравният терен, плодородната и във висша степен здравословна почва; близостта му до планинската верига, която спира едновременно северните, южните и източните ветрове, оставяйки на тихоокеанския бриз да опреснява въздуха на града; наличността на рекичка, чиято прясна, сладка, пивка вода, окислявана от постоянни прагове и от бързото си течение, достига съвсем чиста до морето; накрая естественото пристанище, което много лесно може да се уголеми с вълноломи и е образувано от дълъг, извит като кука нос.

Посочват се само някои второстепенни предимства: намиращите се наблизо мраморни и каменни кариери, залежи от каолин и дори следи от самородно злато. Всъщност тази подробност насмалко не е станала причина да бъде изоставена тази територия; основателите на града са се страхували, че треската за злато ще попречи на техните планове. Но за щастие късовете намерено злато са били малки и редки.

Изборът на землище, макар и направен след сериозни и задълбочени проучвания, бил извършен бързо, без да става нужда от специална експедиция. Науката за земното кълбо е сега доста напреднала, за да се добият, без човек да излезе от кабинета си, точни и подробни сведения и за най-отдалечени области.

След като този въпрос бил разрешен, двама комисари от организационния комитет се качили в Ливърпул на първия заминаващ параход, пристигнали за единадесет дни в Ню Йорк, а след седем дни в Сан Франциско, дето наели един кораб, който за десет часа ги свалил на означеното място.

Да се разберат със законодателната власт в Орегон, да получат концесия върху земята от морския бряг до Каскейд Маунтс, на ширина четири левги, да обезщетят с няколко хиляди долара половин дузината плантатори с действителни или мними права върху тези земи — всичко това не отнело повече от месец.

През януари 1872 година землището било вече установено, измерено, жалонирано, изследвано и една армия от двайсет хиляди китайски кули под ръководството на петстотин европейски надзиратели и инженери се заловила за работа. Разлепени из целия Калифорнийски щат афиши, един вагон, прикачен към бързия влак, който тръгва всяка сутрин от Сан Франциско, за да премине американския континент, и всекидневна реклама в двайсет и трите вестника на този град били достатъчни да осигурят набирането на работници. Дори не станало нужда от разгласа на едро, с гигантски букви, издълбани по чукарите на Столовите планини, която една компания дошла да предложи на намалени цени. Трябва да кажем също, че напливът от китайски кули предизвиквал в този момент тежък смут в работническите заплати. Много щати, за да запазят средствата за съществуване на своите собствени жители и да избягнат кървави сблъсквания, трябвало да прибягнат до масовото пропъждане на тези нещастници. Основаването на Франсвил дошло тъкмо навреме, за да попречи да загинат. Тяхната надница била фиксирана на един долар дневно, платим след свършване на работата, и на продоволствие в натура, разпределяно от общинското управление. Така били избягнати безредието и безсрамните сделки, които безчестят твърде често тези големи преселвания. Резултатът от работите се влагал всяка седмица в присъствието на пратеници в Голямата банка на Сан Франциско и всеки кули трябвало да се задължи, ако го изтегли, да не се връща вече. Необходима предпазна мярка, за да се освободят от жълтото население, което щяло непременно да промени по доста досаден начин типа и духа на новия град. И тъй като основателите си запазили правото да дават или да отказват позволение за местожителство, приложението на мярката било относително лесно.

Първото голямо мероприятие било създаването на един железопътен възел, който свързвал землището на новия град с пътя на Пасифик Рейлроуд и свършвал в град Сакраменто. Погрижили се да избягнат всички промени на почвата и дълбоките ровове, които биха упражнили лошо влияние върху здравословните условия. Тези работи и работите около изграждането на пристанището били силно ускорени. От месец април първият директен влак от Ню Йорк откарал на гара Франсвил членовете на комитета, дотогава останали в Европа.

През този промеждутък от време общите планове на града, подробностите около жилищата и обществените паметници били установени.

Не липсвали материали: още от първите известия за плана американската промишленост побързала да наводни пероните и кейовете на Франсвил с всички възможни елементи за строеж. Основателите имали затруднения само в избора. Те решили, че дяланият камък ще бъде запазен за националните сгради и за общата украса, а къщите ще бъдат изградени от тухли. Не, разбира се, от тези тухли, излени в калъпи с повече или по-малко изпечена глина, но от леки, съвсем равномерни по форма, тежест и плътност тухли, с редица пробити надлъж и цилиндрични паралелни дупки. Тези дупки, наредени една до друга, трябва да образуват в дебелината на всички стени открити в двата им края тръби и да позволяват по този начин на въздуха да циркулира свободно във външната обвивка на къщите, както и във вътрешните преградки^[1]. Такова разположение има и това ценно предимство, че приглушава звуковете и прави всеки апартамент напълно независим.

Комитетът не смятал прочее да наложи на строителите един тип къщи. Той е бил по-скоро противник на това уморително и блудкаво еднообразие и се е задоволил да определи известен брой твърди правила, на които архитектите се задължавали да се подчиняват:

1. Всяка къща ще бъде изолирана в един землен парцел, насаден с дървета, с трева и цветя. Тя ще принадлежи само на едно семейство.

2. Никоя къща няма да има повече от два етажа; въздухът и светлината не бива да бъдат присвоени от едни в ущърб на други.

3. Фасадите на всички къщи ще бъдат десет метра навътре от улицата, от която ще бъдат отделени с високи колкото човешки бой огради. Промеждутъкът между оградата и фасадата ще се заема от цветни лехи.

4. Стените да бъдат от кухи, надупчени тухли, съобразно с модела. На архитектите е оставена пълна свобода в украсата.

5. Покривите ще бъдат терасовидни, леко наклонени на четирите страни, покрити с асфалт, оградени с доста високи балкони за предотвратяване на всякакви произшествия и грижливо канализирани, за да изтича веднага дъждовната вода.

6. Всички къщи ще се строят върху един основен свод, открит от всички страни, който ще образува под жилището подземие за проветряване и в същото време хангар. Водостоците и олуците ще бъдат на открито, свързани с централния стълб на свода по такъв начин, че лесно да се проверява тяхното състояние и при пожар да се има на разположение веднага необходимата вода. Площадката на този хангар, пет-шест сантиметра над нивото на улицата, ще бъде покрита с чист пясък. Тя ще се съобщава чрез една врата и една специална стълба пряко с кухните или кухненските помещения и всички домашни работи ще могат да се извършват там, без да се дразни окото и обонянието.

7. Кухните и кухненските помещения ще бъдат, обратно на досегашната практика, поставени в горния етаж и свързани с терасата, която ще стане по този начин техен широк придатък на чист въздух. Един подемник, движен с механична сила, който, както изкуствената светлина и водата, ще бъде доставян с намалени цени на разположението на жителите, ще позволи да се превозват лесно всякакви товари на този етаж.

8. Планът на жилищата е предоставен на индивидуалната прищявка. Но два опасни причинители за болест, истински гнезда на зарази и лаборатории на отрови, са безмилостно забранени: килимите и тапетите. Паркетите, изработени художествено от късове скъпо дърво, подредени като мозайка от сръчни дърводелци, биха се изгубили, ако се скрият под съмнителни с чистотата си вълнени тъкани. Що се отнася до стените, облечени с полирани тухли, те представят на очите блясъка и разнообразието на вътрешните жилища в Помпей, с разкош от бои и трайност, които тапетът, отрупан с хиляди тънки отрови, никога не е могъл да достигне. Те се измиват, както се измиват прозорците и стъклата, както се изтриват паркетите и потоните. Нито един болестен зародиш не може да се завре в тях.

9. Всяка спалня е отделена от тоалетната. Препоръчва се най-горещо да се направи от тази стая, където човек прекарва една трета от живота си, най-просторното, най-проветреното и едновременно най-простото помещение. Тя трябва да служи само за спане: четири стола, железен креват, снабден с пружина и вълнен матрак, който се изтупва често, са единствените необходими мебели. Пухениците, памучните завивки и други неща, могъщи съюзници на епидемичните болести, ще бъдат, естествено, изключени. Добрите, леки и топли, вълнени покривки, които лесно се изпират, са предостатъчни да ги заместят. Без да се забраняват формално завесите и драпериите, трябва да се посъветват хората да ги избират поне измежду платовете, които се поддават на чести пранета.

10. Всяка стая има камина, която се пали, според вкуса с дърва или въглища, но на всяка камина има външен отдушник. Димът, вместо да се изхвърля през покрива, минава през подземните канали, които го отвеждат в специални пещи, изградени за сметка на града зад къщите, с оглед една пещ да се пада на двеста жители. Там димът се очиства от частиците въглища, които носи, и, обезцветен, се праща на височина тридесет и пет метра в атмосферата.

Такива са десетте неотменни правила за построяването на всяко частно жилище…

Общите разпореждания не са по-малко грижливо изучени.

Най-напред планът на града е съществено прост и правилен, така че да може да се развива различно. Улиците, които се кръстосват под прав ъгъл, са прокарани на еднакви разстояния, с еднаква широчина, засадени с дървета и означени с номера.

На всеки половин километър улицата, станала с една трета по-широка, добива название булевард и има на една от страните си открит изкоп за трамваите и метрото. На всеки кръстопът се намира по една обществена градина, украсена временно с хубави копия от най-хубавите скулптури, докато художниците на Франсвил създадат оригинални творби, достойни да ги заменят.

Всички промишлени и търговски предприятия са свободни. За да получи човек право на местожителство във Франсвил, необходимо е да представи добри препоръки, да е способен да упражнява полезно или свободно занятие в промишлеността, науките и изкуствата, да се задължи да спазва законите на града. Безделниците няма да се търпят.

Обществените сгради са вече многобройни. Най-главните са катедралата, известен брой параклиси, музеите, библиотеките, училищата и гимназиите, обзаведени с лукс и разбиране на хигиенните изисквания, наистина достойни за един голям град.

Не е нужно да се казва, че децата са задължени още от четиригодишна възраст да правят интелектуални и физически упражнения, които единствени могат да развият умствените и мускулните им сили. Те се приучват на толкова строга чистота, че смятат за истинско безчестие всяко петно по обикновените си дрехи.

Въпросът за личната и колективната чистота е впрочем главната грижа на основателите на Франсвил. Да чистят, да чистят непрекъснато, да разрушават и унищожават веднага, щом се появят заразите, които се излъчват постоянно от едно човешко селище — такава е най-важната работа на централното управление. За тази цел продуктите на каналите се отправят на едно място извън града, подлагат се на действия, които позволяват да се сгъстят и пренасят всеки ден в полето.

Вода тече изобилно навсякъде. Уличните настилки от насмолени дървени плочки и каменните тротоари блестят така, както плочите на един холандски двор. Пазарите за храна са предмет на непрекъснат надзор и строги наказания се налагат на търговците, които злоупотребяват с общественото здраве. Търговец, който продава развалено яйце, гангренясало месо, литър подправено мляко, се смята за отровител, какъвто той е и в действителност. Този здравен надзор, така необходим и труден, е поверен на опитни хора, на истински специалисти, обучени за тази цел в специални училища.

Тяхната власт се простира дори и над пералните, които, изградени на широка нога, са снабдени с парни машини, с изкуствени сушилни и главно с обеззаразяващи камери. Ничие бельо не се връща на собственика му, без да е било наистина основно изчистено, и се вземат специални мерки, никога да не се смесват пратките на две различни семейства. Това просто предпазно средство е с неоценимо значение.

Болниците не са много, защото системата на лекарската помощ по домовете е обща и те са предназначени за чужденци, останали без жилище, и за някои извънредни случаи. Едва ли е нужно да прибавим, че мисълта да се направи болницата по-голяма от другите сгради и да се струпат в едно и също заразно огнище седемстотин болни не е минавала през ума на никой от основателите на този образцов град. Вместо да търсят по едно странно заблуждение да събират систематично много пациенти, тук мислят, напротив, как да ги изолират. Това е толкова в личния интерес, колкото и в интереса на обществото. Във всяка къща дори се препоръчва, доколкото е възможно, болният да се държи в отделно помещение. Болниците са само изключителни и ограничени постройки за временно улесняване на някои бързи случаи.

Двайсет-трийсет болни най-много да се намерят — всеки в отделна стая — събрани в тези леки бараки, направени от чам, които изгарят редовно всяка година, за да ги подновят. Тези лазарети, изработвани от готови части по специален модел, имат впрочем това предимство, че могат да се пренасят по желание на едно или друго място от града според нуждите и да бъдат умножавани, колкото е необходимо.

Едно остроумно нововъведение, свързано с тази служба, е екипът от изпитани болногледачки, обучени специално за тази професия и държани от централното управление на разположение на обществото. Тези жени, избрани умело, са най-ценните и най-предани помощници на лекарите. Те насаждат в семействата практични познания, които са тъй необходими и липсват тъй често в момент на опасност, и имат за своя задача да не дават на болестта да се разпространява, а в същото време лекуват болния.

Ние няма да свършим, ако поискаме да изброим всички хигиенни усъвършенствувания, които основателите на града са въвели. Всеки гражданин получава при пристигането си малка брошура, дето най-важните принципи на един уреден според науката живот са изложени на прост и ясен език.

Той вижда там, че съвършеното равновесие на всички функции е една от необходимостите на здравето; че трудът и почивката са еднакво потребни на органите му; че умората е необходима на мозъка му, както и на мускулите му; че девет десети от болестите се дължат на зараза, предадена чрез въздуха и храната. Той не би могъл следователно да огради жилището и личността си с много санитарни „карантини“. Да избягва употребата на възбуждащи отрови, да спазва упражненията за тялото, да изпълнява съзнателно всеки ден служебните задачи, да пие чиста пивка вода, да се храни със здрави и просто приготвени меса и зеленчуци, да спи редовно седем-осем часа нощем — такава е азбуката на здравеопазването.

Тръгнали от първите принципи, положени от основателите, ние неусетно стигнахме до въпроса за този единствен град като град съвършен. И наистина, щом първите къщи били построени вече, другите излезли от земята като по магия. Човек трябва да посети Фар Уест, за да си даде сметка за този разцвет на един град. Още пусто през месец януари 1872 година, избраното землище брои вече шест хиляди къщи в 1873. Той ще притежава девет хиляди къщи и всичките си обществени сгради напълно в 1884.

Трябва да се каже, че спекулацията е имала дял в този нечуван успех. Построени в голям мащаб на безкрайните и евтини първоначално терени, къщите са били давани на твърде скромни цени и наемани при скромни условия. Отсъствието на какъвто и да е данък, политическата независимост на тази изолирана малка територия, очарованието от новото, благият климат са допринесли за привличането на емигранти. В сегашния момент Франсвил брои близо сто хиляди жители.

Това, което е по-важно и може да ни интересува, е, че здравословният опит е изключителен. Докато годишната смъртност в най-облагодетелствуваните градове на стара Европа и на Новия свят не е слизала никога чувствително под три на сто, във Франсвил процентът през тези пет години е едно и половина. При това тази цифра е увеличена от малката епидемия от маларична треска, която засегна първата група. Процентът от последната година, взет отделно, е само едно и четвърт. Едно още по-важно обстоятелство: с няколко изключения всички актуално зарегистрирани смъртни случаи се дължат на специални заболявания, а по-голямата част са наследствени. Случайните заболявания са били безкрайно по-редки, по-ограничени и по-безопасни, отколкото в кое да е друго място. Колкото до епидемиите, такива не е имало.

Развитието на този опит ще е интересно да се наблюдава. Любопитно ще е да се установи дали влиянието на един толкова научен режим върху продължителността на живота на едно поколение, с още по-голямо основание на няколко поколения, не би могло да намали наследствените болестни предразположения.

„Няма да бъде сигурно дръзко да се надяваме на това — писа един от основателите на това странно населено място — и в този случай колко голям ще бъде резултатът! Хората, доживели до деветдесет или сто години, ще умират вече само от старост, както повечето животни, както растенията!“

Такъв блян има с какво да ни съблазни!

„И все пак, ако ни е позволено да изразим нашето искрено мнение, ние слабо вярваме в окончателния успех на опита. Откриваме в него един основен и наистина съдбоносен порок, който се състои в това, че той се намира в ръцете на комитет, където латинският елемент преобладава и от който германският елемент е систематично изключван. Това е един досаден признак. Откак свят светува, нищо трайно не е било направено освен от Германия и няма да бъде направено окончателно без нея. Основателите на Франсвил са могли да разчистят терена, да изяснят някои специални въпроси. Но не на тази точка от Америка, а на бреговете на Сирия ние ще видим да се издига един ден истинският образцов град.“