Борис Младенов-Young
Един младеж лежи на тротоара…

Един младеж лежи на тротоара,

ранен при злополука със кола,

до него аз се боря в надпревара

с изтичащата кръв и със смъртта.

 

До преди миг това красиво тяло,

изпълнено със здраве и живот,

сега лежи отпуснато и вяло,

без пулс, без дъх, обляно в хладна пот.

 

Секундите в забързан бяг отлитат,

а раната не спира да кърви…

Родителите с поглед ням ме питат

и молят помощта ми през сълзи.

 

Аз толкоз много искам да помогна,

но как? На улицата… с две ръце!

Как трудностите сам да превъзмогна,

за да разбудя спрялото сърце?!

 

…………………………………..

 

В един младеж животът се възвръща

с неравен ритъм, с пулс забавен, мек —

вълнение безкрайно ме обгръща,

аз лекар съм, но първо съм човек!

с. Лехчево — 1986 г.