Борис Младенов-Young
До твоите тленни останки…

До твоите тленни останки

сложихме цветя и чемшир

и с мрачни лица, като сянки

застанахме в скръбен шпалир.

 

От жълтите восъчни свещи

покапаха едри сълзи…

Порой от сълзи по-горещи

попариха мойте страни.

 

Не стана желаното чудо,

по-силна излезе смъртта…

Сърцето ти, пърхайки лудо,

подскочи, притихна и спря.

 

Отиваш си ти. Безвъзвратно

отнасяш с теб цял един свят.

И Господ не може обратно

живота да върне назад.

 

Но в тези минути последни

мълвя от сърце и душа,

целувайки бузите ледни:

„За всичко ти благодаря!“

с. Лехчево — 1987 г.