Борис Младенов-Young
Весел смях игриво ромоли…

Весел смях игриво ромоли

като извор, бликащ от връх снежен.

Ту се извисява и звъни,

ту притихва като шепот нежен.

 

Внуците ми, „ангелчета“ две

вкъщи безпрепятствено лудеят,

тичат, тропат, пляскат със ръце

и по детски от сърце се смеят.

 

Ненадейно чувам трясък: Прас! —

пак счупиха ваза или чаша.

Тежка отговорност нося аз,

от подобни шумове се плаша.

 

Хуквам бързо като луд към тях,

мъмря ги уж строго и сърдито.

Те едвам сподавят своя смях

и се хилят гузно, дяволито.

 

Изведнъж като отприщен бент

дружният ни троен смях отеква

и усещам в същия момент

как гневът ми се топи, омеква.

 

Палави деца! Смехът е дар.

Смейте се безспир, до изнемога!

Нека той ви бъде скъп другар

цял живот — и в радост, и в тревога!

Сидни, Австралия — 2010 г.