Борис Младенов-Young
Спи езерото и в нощта приятна…

Спи езерото и в нощта приятна

блести като кристално огледало;

на дъното му, сякаш перла златна,

пак лунното кълбо е засияло.

 

Но камък хвърлиш ли, вълна игрива

полита в кръг, след нея — втора, трета…

Луната трепва плахо и се скрива,

изчезват отразените дървета.

 

Тъй майчината скръб по свидна рожба

раздвижва хиляди вълни в ефира,

чрез тях в тревожни нощи я спохожда

и в сънищата й покой намира.

 

Недей скърби и спри сълзи да рониш

за птичката в чужбина отлетяла!

Нали не искаш с камък да прогониш

луната, нейното лице огряла?

София — 1986 г.