Борис Младенов-Young
През късна нощ от дълъг път…

През късна нощ от дълъг път

се връщах през гора пешком;

зовеше ме назад дългът

към роден кът, към бащин дом.

 

Пристигнах до пенлив поток,

приседнах морен на брега;

над мен блестеше лунен рог,

под мен клокочеше бода.

 

И както замечтан следях

светулки, мигащи с крилца,

дочух звънлив момински смях

и суха съчка изпращя.

 

Обърнах се и онемях —

пред мен на лунна светлина

се къпеше със звезден прах

русалка с дива красота!

 

Тя решеше коси с ръка,

изтегната на горски пън,

към нея тръгнах, но беда —

събудих се от своя сън.

с. Лехчево — 1950 г.