Борис Младенов-Young
Зима снежна, мразовита…

Зима снежна, мразовита

в късна нощ ни връхлетя

и природата честита

непробуден сън заспа.

 

В улиците запустели

вятър вий неукротим,

от къщурки побелели

се извива синкав дим.

 

Скрит на топло зад пердето,

аз отправям взор навън,

тъмни сенки по шосето

се задават с весел звън.

 

И като стрела прелита

цял табун коне в галоп…

От копитата излита

тежък тропот — троп, троп, троп…

 

Тъй и мойте мисли буйни

като кончета летят

над потоци бързоструйни,

над огрян от слънце кът.

 

Там, сред кичести върхари,

в шумни лагерни игри

с група весели другари

преживях щастливи дни.

 

Свири вятър упорито

край прозорци и врати,

зимата реве сърдито,

а снегът вали… вали…

с. Лехчево — 1951 г.