Георги Коновски
Прост човек

— Ами простичък си е — и туйто… Прост човек. Вярно, в град раждан, ама си е от село. Даже него признава за свой дом. Чесън! Какво разбира от цивилизацията, от културата, от модерния живот…

Като се оженихме, домъкна книги някакви. Тридесет кашона, моля ти се! Тридесет кашона! Та новата библиотека обърна на книгохранилище. А библиотеката не е за събиране на пепеляк. Нашите също имаха голяма библиотека, но я бяха направили модерна. Имаше три реда за книги — на майка ми служебни, на баща ми за работата. И моите разработки за училище.

Как малка библиотека? В големия шкаф се побираха роклите и останалите ми дрехи, отдолу беше мястото за чаршафи, юргани, възглавници, а две лавици бяха красотата на хола — там държахме кристала и порцелана…

Какви чаши, какви чинии… Изрисувани!

Това е библиотека, а не…

И барем да се учеше… Преди медец бяхме на гости у една бивша съученичка. Завидях им за библиотеката. Красиво подредена… Финес! Похвалиха ми се, че мъжът й ходил чак в София, за да намери нужните книги. Носел си парче фурнир с цвета на библиотеката. Та намерил точно отговарящите книги. В тон да е всичко…

А не като… Абе, не ще да разбере! Прост човек! Карам му се кротичката: „Подреди най-после тия книги…“. Той ми вика: „Ми, подредени са…“. Как ще са подредени?! Различни формати, различна дебелина, различни корици… Аз от нашите знам как се подреждат книги. То не е да ги наслагаш ей тъй, както ти се харесва. Трябва на гостите да се хареса…

Пък тоя ми обяснява уж — бил ги наредил по тематика, по автори, според това кое му харесва…

Бе, чесън, ти да не правиш дома ми за теб? За гостите е! Те да видят, да се любуват, да ти завиждат…

На какво да завидят, кажи ми…

Сложил отпред всякакви книги. Някои даже едни… Вехта работа! Щото почнал бил колекция да си прави и купувал от антиквари. Оня ден дал 40 лева за някаква история. За стара книга! Да беше барем нова… И ми се хвали — била още отпреди XX-я век. Предлага ми да я чета, моля ти се…

Бе, тоя е луд! Аз вечер чета, обичам да чета. Понякога дори три страници прочитам. Ако няма някое шоу, де… Ама да заспя и по носа ми да ме перне тая овехтяла книга…

Неее…

Прост човек, прост…

Какво да правя — млада бях, глупава… Да, да — още съм си млада, запазила съм се всякак… Ама тогава го слушах, слушах, опивах се… Луна, звезди, птички пеят…

Да не съм индийски факир, та с луна и слънчеви лъчи да се изхранвам…

Или с книгите му…

То, вярно — четох, че моделките се наяждали с тоалетна хартия. Целулозата замествала храната. И не пълнеели…

Ама остави го моя простия, виж каква диета нова намерих… Барем тая да смъкне малко от бедрата ми, а…