Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1923 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Христо Смирненски
Заглавие: Избрани творби
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1968
Тип: сборник
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 28.VI.1968
Редактор: Милка Спасова
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Ветка Гуджунова
Художник: Кънчо Кънев
Коректор: Мария Грудева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289
История
- —Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)
В Париж президентите вдигнаха рамене:
— Репарационният възел не може да се развърже. Или той трябва да се разреже, или трябва да се отреже Рурският басейн.
— Аз нямам нищо против последното — ние ще се погрижим добре за Рур! — добродушно предлага Поанкаре.
Но и англичаните са не по-малко добродушни. И ето върху големия репарационен възел се връзват още няколко малки възелчета и почтените делегати напускат Париж. Комуто е драго, нека ги развръзва.
В Лозана възелът се затяга. Току-що старият английски джентлемен беше го разслабил и пъхнал пръстите си — от Ангора дръпнаха въжето.
През рамото на Исмет паша лорд Кързон хвърли негодуващ поглед към Чичерина.
— Вие всъщност какво още чакате в Лозана?
— Нищо особено. Ние, русите, сме сантиментални натури и съзерцаваме красотите на Лозана.
— Благодарим на тая ваша сантименталност. Ето че и Исмет паша почна да сантименталничи и да пее за Египет и Индия…
— Нищо лошо в това, сър, в колониите има много хубави народни песни, които рано или късно ще ги чуе вашето внимателно ухо.
— Това не са народни песни — това е болшевишка музика… даже в текста личи вашият стил…
Чичерин вдига рамене:
— Ние, русите, имаме хубави песни, милорде. Криви ли сме, че се нравят на всички?
— Но с песни съвсем не се върши работа, г-н Чичерин. Благодарение на вашите криви разбирания за свобода и национални права възлите около Дарданелите се затягат.
— Много ги напоихте с мосулски нефт — въжетата станаха мазни…
— Та това беше за по-леко развръзване.
Исмет паша клати глава:
— По тоя начин съвсем не може да се развържат. Върху Мосул вие нямате никакво право.
— Как да нямаме право — не виждате ли, че флотата ни е право срещу Цариград?
— Отлично, сър, само че някой фугас може да падне и към Индия…
Кързон се мръщи. Мосулският възел става още по-крупен.
— Не забравяйте нас! — любезно се кланя Венизелос.
— Да, не забравяйте и наемните ни войски от Атина! — напомня лордът.
Но Исмет паша се усмихва. Усмихва се и Чичерин. Кързон, хладнокръвен като всеки англичанин, клати глава:
— Ще видим, може към Одрин да се развързва по-леко.
Чичерин тоже клати глава:
— Много станаха възлите, сър! Дипломатическите ръце в бели ръкавици не ще ги развържат — трябва един Александър Велики в работническа блуза.