Христо Смирненски
Двете физиономии

Венизелос по стар навик се опитал да излъже и казал една истина:

— Гърция не е английска колония.

Всъщност Венизелос би трябвало да каже на Лорд Кързон:

— Уви, джентлемен, струва ми се, че Гърция вече не може да бъде колония на Англия.

Но и без това Англия е нервирана достатъчно много. Тъкмо 6 трупа на английски, пардон, гръцки държавници са хвърлени в сините води на Егея. На борда на парахода „Аверов“ Гунарис и компания са разстреляни. Кой бе Гунарис? Един малък лакей на служба при друг голям лакей, т.е. министър при крал Константин. Новото гръцко правителство го осъди на смърт. Болен от тифус, Гунарис бива домъкнат на борда и разстрелян. Зверството е безсъмнено. Но и вините са безсъмнени. Кръвта на Ангора още дими, а в Лозана добрите покровители на гръцкия народ свалиха маските си:

— Стандарт ойл къмпани иска 50% от изворите при Мосул, Ройъл дъч — 30%, другите нефтени царе също тъй предявяват своята оферта. За кого се би гръцкият народ? Струва ми се, че и децата от атинските улици твърдо ще отсекат:

— За всеки друг, но не за себе си.

И при повече от 100,000 трупа из полетата и планините на Мала Азия прибавят се още 6 трупа. Никой не си поиска паспортите, възмутен от касапниците при Афион, Кара Хисар, при Смирна, в Тракия и където се обърнете. Никой не се възмути. Защото окървавените ръце на убийците бяха в бели ръкавици, защото кървите из Анадола се кристализирваха в нови златни купища. Но днес Англия скъсва дипломатическите си отношения с Атина, италианският пълномощен министър си взима паспортите, а целият буржоазен печат скубе си косите от ужас и възмущение.

— Що? Какво има?

— Шест министри са разстреляни! Това е ужасно.

— Да, разстрелването е ужасно. Било като военна присъда, било като „отечествен“ дълг. Но вие чели ли сте статистиката от войната? В 1918 година изчисляваха само убитите на повече от 10 милиона. Кой буржоазен публицист се възмути? Кой интелигент биде ужасен от планините трупове? Физиономията на „обществената съвест“ бе твърде спокойна. Нито една бръчка, нито една сянка.

— Те изпълниха своя дълг.

— Благодарим. По пътя на тази логика може да се каже: „И Гунарис изпълни своя дълг“.

Но по отношение на това убийство въпросът се слага другояче. „Обществената съвест“ прави ужасни гримаси. Тя е изтръпнала, тя е поразена — 6 държавници разстреляни! Това съвсем не са някакви си 10 милиона простосмъртни! 6 министри!

В Галиция преди 15 дни са разстреляни двама ученика. Какво от туй, че са непълнолетни? Физиономията на обществената съвест е спокойна. В Южна Африка английското правителство разстреля не един стачник миньор. Какво от туй? Хорти покри Унгария с труповете на комунистите. Италианските фашисти обезобразяват труповете на работниците — лорд Кързон не се свени да стиска ръката на Мусолини… Няма кисели физиономии, не се говори за варварски убийства…

Аз разбирам възмущението на в. „Мир“, зная защо доктор Минчев пише плачлива статия „за ненаситния Молох“. Гунарис, Стратос, генерал Хаджианестис… родни братя на Тодор Тодоров, на Малинов, на Ляпчев…

… Боли…

„Обществената съвест“ прави кисела физиономия. „Обществената съвест“ има две физиономии — едната, цинично спокойна при ужасите на цели народи, другата, цинично възмутена от разстрелването на няколко държавници убийци. С кръвта на богопомазани люде не може да се прави политика. Друго е да кажеш:

„300 000 черепа франко Лозана не струват ли едно пристанище на Бяло море?“.