Христо Смирненски
Задух, жега и буря (Фейлетон)

Лятото на стария свят е към своя свършек, а горещините стават все по-непоносими, все по-немилостиви. В Берлин, Виена и София отдавна вече не гледат на термометрите — по тях няма число, което да определи броя на градусите. В Берлин, Виена и София едвам се диша, по изпотените чела се плъзгат измокрени кърпи и с ветрилата на отсрочките разхладяват се измършавелите лица. Репарационно слънце! Репарационна жега!

Дългата златна ръка, простряна чак от Лондон и Париж, разтваря огромна шепа:

— Сипвай! Плащай! По вашите хармани вече събират житото, из фабриките кървавият пот на германския работник струи се тъй обилен и златоносен. Плащай!

Замотани в кълчището на своята политическа „мъдрост“, пъдарите на Берлин и София дигат рамене:

— Откъде? Нима не виждате, че това репарационно слънце изсуши всички извори, непресъхнали през пожарите на войната? Откъде?

— Откъдето обичате. Турете нови данъци, отстъпете мините, отстъпете фабриките. И нам не е добре.

През задушната атмосфера, през трептящата мараня пресипнал гласец се моли:

— Пуснете малко вентилаторите, пуснете ги, за бога! Задушихме се!

— Чакайте!

И заминават за инструкции в Париж ту Шеризе, ту някой негов брат.

— Да пуснем ли мъничко вентилаторите?

— За месец, два, колкото да не се задушат. Стискайте за гушата и поотворете вентилаторите.

— Слава богу — въздъхват за миг задушаващите се. Но за миг. После пак става тежко, горещо, непоносимо. От жегата левът и марката измършавяха до непознаваемост. Последната им масчица се стопи.

А припича си все тъй знойно и безпощадно репарационното златно слънце… Повалена от слънчев удар, отдавна е простряна на сянка Австрия.

— Диша ли? — питат понякога от Лондон, Париж и Рим.

— Поръсете я с няколко капки вода.

Но задухът е повсеместен. Репарационното слънце грее навред. В Париж и Лондон жегата е тоже непоносима. Тях ги пече презатлантическото американско слънце. И оттам се простира отворената шепа на алчния кредитор:

— Плащай! Плащай, защото и към нас е горещо от безработици, от стачки, от свръхпроизводство.

Задух. Жега. Омара. Старият свят пъшка изпотен. Напразно почтените глави на Лойд Джордж, Хардинг, Поанкаре и пр. се криеха под маркизетените палатки на Генуа и Хага — нищо не помогна. И с подгъващи се колена, със зачервено от задух и жега лице, прошарен от потните ивици на своето доволство, той — алчният Шейлок, той — ненаситният банкерин, той — задушаващият се стар свят — се надвеси над барометъра. И ужасѐн, с ококорени очи ще проследи стрелката на световния барометър: жега, задух… буря!… Ужасна всемирна буря.