Христо Смирненски
Синодално изкуство

В Русе излиза списание „Християнин“ — издание и орган на свещеническото братство „Св. Григорий Богослов“. „Християнин“ започнал третата си годишнина и благочестивите му редактори изпращат на „Българан“ първия си брой с нескритото си намерение да уязвят със своя хумор българановците. Наистина, положението на „Българан“ е силно разклатено напоследък. „Земледелско знаме“ с прочутите статии на Стамбол, „Занаятчийска дума“ със стиховете си и „Политика“ с куриозите — всичко това е вече твърде много и тази явна конкуренция се стреми безцеремонно да задуши „Българан“. С болка и завист в душата си посрещнахме новия удар — брой 1 на „Християнин“, който открил хумористичен отдел „Хигиена“. В този отдел намираме лекция за най-великото изкуство — изкуството да се яде. Но ето една част от тази лекция:

Изкуството да се яде

Очерк

От всички болести на нашето интелигентно общество несъмнено най-разпространена се явява несмилането на храната в стомаха. Причините на тая болест са многобройии. Най-първи са нравствените страдания. Към тях се отнасят не само скръбта и тъгата, но и грижите за работа и труда. Когато човек има развлечения, мени климата, отива на морски бани или на дачи, катарът на стомаха изчезва и той се връща, за да поднови предния начин на живота. Напразно лекарят би съветвал такъв болен да забрави всичко, от своите мисли той няма да се отдели, но поне да ги забрави, докле трае храненето. Знаменитият физиолог И. П. Павлов е доказал, че за да има И. успешно пищеварение, трябва да се яде с удоволствие. Ако сте разсеяни или се отказвате от любимото ядене, слюнка и стомашен сок не се отделят и пищеварението се затруднява. Напротив, ако вие опитате любимо ядене, слюнка и стомашен сок се отделят изобилно и стомахът действува отлично.

Както виждат читателите на „Българан“ и „Християнин“, човечеството е застрашено от велика напаст и над нашето интелигентно общество тегне ужасна болест — несмилание на храната в стомаха. Причините на тая болест са многобройни. Въпреки съветите на знаменития физиолог И. П. Павлов хората не искат да ядат с удоволствие и, разбира се, нямат успешно пищеварение. Човечеството или ще яде с удоволствие, или ще погине! Трябва като отровна стрела да се забие в главите тази мисъл! Ето защо редакторите на „Християнин“ продължават:

Трябва да се яде бавно

Добре е да имаш пълна и добра трапеза; но това не стига — трябва да умееш правилно да ядеш. Почти всички се хранят неправилно: много бърже и много храна ядат. Бързото поглъщане на храната е твърде разпространена грешка. Едни, някога, защото ги чака работа; други — защото са нервни и всякога бързат за негде, а техните движения са тъй бързи и неочаквани, както и мислите им. Другите се отличават с необикновен апетит: те поглъщат всичко, без да дъвчат, та зъбите съвсем не смачкват храната. Щом като изядат едното ядене, искат и другото. Във всички описани случаи резултатът е един.

Туйто! Най-големите гастрономически авторитети — духовниците — казват: „Трябва да се яде бавно!“. Не стига само да имаш пълна и добра трапеза! В тези благодатни времена пълна трапеза има всеки. Въпросът е: трябва да умееш правилно да ядеш! Почти всички се хранят неправилно. Някои хора просто не се сещат да ядат по два-три дни. Срещали сме чиновници, които ядат само на обед, като най-наивно твърдят, че хигиената изисква така. Даже между българановците има доста, които пречат на правилното си пищеварение чрез нехигиенично стягане с каиши. Други пък се отличават с необикновен апетит: те поглъщат всичко, без да дъвчат. Щом изядат едното ядене, искат другото. Към тях вероятно спадат редакторите на „Християнин“. Разбира се, има и други изкуства: изкуството да се спи най-леко, изкуството на тънките питиета и пр.

Вярваме, че „Християнин“ ще ни запознае и с тези изкуства. Ако благочестивите отчета издържат успешно докрай своя екзамен — с пълно право ще бъдат разтворени пред тях райските двери на Синода. Българановците ще ги подкрепят най-енергично.