Христо Смирненски
Сава Злъчкин — Любомир Бобевски (Страничка от романа „Сензации в България“)

Както обществото в някои други културни страни разнообразява скучния си делничен живот със сензации от рода на „Ландрю“, тъй и в нашата сива и печална действителност от време на време се внасят сензации, които ни приближават до западните културни страни, а често и до тия, които не сме свикнали да наричаме азиатски и непросветени. Пред сензационния парижанин Ландрю ний можем да поставим нашия, станал вече напоследък легендарен герой Антон Прудкин. Шумната, но безплодна Вашингтонска конференция може да бъде конкурирана от двойно по-шумния и също така безплоден член 4 и пр., и пр.

Не само с това съперничим на културните си страни, но и с литературните ни скандали, които са може би много по-големи от цялата ни литература. Още в миналия брой зачекнахме един спор между Сава Злъчкин и Любомир Бобевски, когото преди няколко години в колоните на „Пряпорец“ професор Балабанов почти провъзгласи за заместник на Ботева. Няколко години обаче след това венчаният поет, автор на сбирката „Под сянката на меча“ и много други с по 3–4 издания книги, трябваше да изпие горчивата чаша на своите експлоататорски прийоми и стремежи на „Силния човек“ от Пшибишевски.

Преди няколко дена Бобевски излезе с едно антрефиле да твърди, че печатаните в брой 1 на сп. „Еврейски отзвуци“ стихове — част от поема — са негови, но добрият му приятел Сава Злъчкин си позволил коварно да злоупотреби с неговото доверие, като изменил началните букви на последните стихове, за да се добие акростихът „С. Злъчкин е мой автор“, което било много лесно, според г-н поета, да се направи с каквото и да било стихотворение… Странна логика и оригинални литературни разбирания!

Стихотворението, за което е дума, предаваме тук, както е печатано в „Еврейски отзвуци“, а оригиналът, както и някои други писма от Любомир Бобевски до Злъчкин, които потвърждават авторството на Сава Злъчкин, са депозирани в редакцията ни и ги държим на разположението на една анкета.

Мойсей

Из готовата за печат стихотворна сбирка „Библейски песни“

 

Де думи да възпея делата епохални,

усилията твои, упорни труд и пот,

които ти положи за брата си страдални,

измъчвани безмилно от робския хомот.

 

Де думи да те кича, бунтовнико преславен,

из дъно кой разклати Египет всемогъщ

и издържа в двубоя ужасен и неравен,

нечувствуващ умора, всемощен, вездесъщ?!

 

Кое ли вдъхновение искрата в теб запали

сред тъмните епохи просвета да дадеш

и на светът до нине заветните скрижали

към принципи човешки ти пръв да призовеш?

 

Ний виждали сме воли, характери гранити,

кои умът човешки омайвали са тук,

как теб подобен втори, Мойсейо именити,

земята до ден-днешен не е родила друг.

 

Ти времето скъсяваш, пространствата изхождаш,

незнаящ ни умора, ни пречки в тоя свет,

пред нищо се не стряскаш, чело си не навеждаш

и чуждо е за тебе търпението на гнет.

 

Световните загадки, понятето за бога

ти пръв ни го поднесе, о, гений без предел,

едничек жест от тебе възбуждаше тревога,

която вред постига желаната си цел.

 

Култури потъмняха, но хиляди години

не могат твойта слава безсмъртна заличи

и паметникът твой не ще го нищо срине,

защото е изваян от мисъл и лъчи.

 

Светът кой може други пред тебе да посочи,

завесата що вдигна за битието в мрак,

лъжливите кумири нали чрез твойте плочи

анатема прокуди и блесна божи зрак?

 

Човечество додето земята населява,

култура дор всестранно в души със пламък грей.

идеята ти светла светът ще направлява,

народите за принцип ще имат теб, Мойсей!

 

Евреи, вий, които изгнаници сте клети.

Мойсеевата воля нек бъде ваш кумир,

от него поучене вий винаги търсете —

идеята си свята преследвайте безспир.

 

Атаки и лишения нек нивга ви не плашат,

вериги ще разбийте с търпение безкрай

Тогава на Йордана водите ще приглашат:

„Осанна, свободата изгря във тоя рай!“.

Следващият куплет е:

Рай, който толкоз много понесъл е ругане,

кой хиляди години сквернен е от тиран,

евреи, той ви чака след тежкото изгнане —

обятия за вази открива Ханаан!

Ето и едно от по-характерните писма, което е писано още през войната и е по стария правопис, ние го предаваме по новия.

Савле,

Вместо една по-длъжка, нека бъдат две по-късички.

Една за г-н Кантарджиев от 4–5 строфи и една за г-ла на 4-а преславска дивизия, оня който нанесе най-страшния и силен удар на румъните при Тутракан, дето се реши съдбата на влаха. Той създаде известната Тутраканска епопея със своята силна и славна дивизия. И за него 3–4 строфички! Оставям ти обещания тютюн. Пуши и пиши! И пр., пр.

Поздрав: Любо.

Горните два документа достатъчно добре очертават литературния силует на Бобевски и тоя на Сава Злъчкин, който е издигнал на плещите си мнозина литературни и театрални посредственици като Бобевски и Борьо Зевзека, който неотдавна се беше осмелил да иронизира по негов адрес, смъквайки го до един феноменално вманиачен самохвалко. Но в България, разбира се, всички не са слепи. Засега толкоз.