Христо Смирненски
Да беше поне с лозунг!

Тъкмо пред Градската градина на път за „Цар Освободител“ вървят двама солидни господа. Електриките още не са запалени, а вечерта е облачна и в полумрака не се виждат добре лицата. Но силуетите на две солидни коремчета гарантират, че това са народни хора, т.е. народняци.

— Мм! Да беше поне с лозунг!

— Падение! Падение! Уж те винаги гласуваха с лозунг и сега да беше, може би щяхме да изкараме болшинство!

— Не са хора тия комунисти бе, джанъм! Аз много пъти съм ти казвал: кога е да се върши нещо умно, нещо народополезно — те току измислили някакъв лозунг: „Да живее балканската федерация! Долу войната!“. А сега правят се, че не могат да съчинят един лозунг.

Господата се изгубват с пъшкане и възмутени души. Изгубват се те и пред мене, размахал ръце, спира един млад приятел, стар демократ:

— Язък! Язък! Да беше поне с лозунг! Чете ли апела на „Пряпорец“ към работниците. Този апел ако ви не разстрои партията — каквото щеш, ми кажи.

— Ами как? „Пряпорец“ печата апел към работниците, гледай ти. А какво пише? Вероятно признава, че работничеството трябва да гласува с бели бюлетини против черните изедници.

— Това може да пише само „Работнически вестник“… Язък, язък, да беше поне с лозунг!

Приятелят ми размахва ръце и бърза надоле. Поглеждам подир него и си мисля: „Още един общоделец да ме срещне, и аз съм съсипан“. Не закъснява и той. Някой ме удря отзад леко.

— Е, бяла бюлетина, а? Ще подкрепяме дружбашите. Да беше поне с лозунг! Къде ви останаха лозунгите, а? Не сте последователни, не сте последователни!

— Благодарим. Ти какво искаш: с черната ли да гласуваме!

— Нищо подобно — гласувайте с лозунги като нас.

— Лозунгът днес значи черна бюлетина. Оставяш въпроса открит. А ние, байчо, искаме да покрием въпроса, т.е. блока. Не важи какъв ще бъде надгробният камък — с лозунг или без лозунг. Важно е гробът да е по-дълбок и камъкът по-тежичък, та да не могат да мръднат народните убийци.

— Не ме разбираш, не ме разбираш. Сбогом!

— Ех, не те разбирам, сбогом.

Отива си общоделецът, а мене ми е чудно: откъде пък и блокари, и общоделци, и либерали, всички ги хванало мерак да гласуваме с лозунг. Що за интерес към нас? Едни ни съветват, „Пряпорец“ апелира, „Зора“ ни се сърди, „Мир“ и „Народ“ се възмущават. И при това хората не искат много от нас.

— Гласувайте поне с лозунг.

Дявол да го вземе наистина. Всички наши „приятели“ ни кандардисват да бъдем последователни на лозунгите. За да не им скършим хатъра, ние трябва да издигнем един лозунг:

— Долу лозунгите — горе — т.е. на въжето, погромщиците!

— А дружбашите?

— Брат по брата, та и двата!