Христо Смирненски
Бай Ганю Длъгнеков прави изборни съвещания

Премъдрият бай Ганю Длъгнеков, господин Крумов Демагогоолу, Тафроолу и прочие беседваха:

— Градските избиратели от селата да дойдат два дена по-рано, за да понаучат улиците и секциите.

— Те са дошли, ами раздадоха ли се по 3 карти на всеки член от дружеството „Млад детектив“?

Бай Ганю Длъгнеков се изкашля тържествено и многозначително смигна: всички съзнателни и пълноправни избиратели са по местата си.

Господин Тафроолу, който не можеше да скрие своята завист към славата на бай Ганя, процеди през зъби:

— А бе ти разправяш, ама земледелците от бездомнишкото дружество много викат: „Да живее дядо Радославов“.

— Това е лъжлива невярност — възмути се бай Ганю Длъгнеков и удари по масата с юмрук.

Демагогоолу се намеси:

— Без взаимни ежби, противоречия и филипики! Кажете дали не сме забравили нещо. Викаха ли всички амбулантни продавачи?

— Викаха ги. В участъците им държаха по една такава молитва, че хората са съгласни по два пъти да гласуват за нас.

— Те нека си гласуват по веднъж. Има кои да гласуват по два пъти.

Бай Тафроолу, който завеждаше музикалния агитационен отдел, предложи:

— Аз, господа, имам една идея: по дюкяните да ходят не само стражари и детективи, ами и храбреците от бездомнишкото дружество. Но с тъпани и зурли, хем да се веселят, хем да раздават бюлетини… Само дайте им две-три бъчви… от оная — избирателната.

— То не е много осигурвателно — прекъсна го небрежно бай Ганю Длъгнеков, — ами таквозинка… колко хиляди станаха „решенията“?

— 5 хиляди са вече!

— Тю брей! Вие спите бе, джанъм! Че те няма да стигнат само за стражарите курсанти да се изредят по един път… Ами за ония?

— Кои ония?

— Ами за ония столичани, дека дойдоха снощи от Циримирци, Враждебна, Бояна и прочие?

Крум Демагогоолу се усмихна:

— Е, па те нали ще бъдат възкръсналите?

— Възкръсналите, възкръсналите, ама те много полека възкръсват! Вчера едвам са възкръснали 400 души!

Тафроолу, който се беше замечтал и сочинителствуваше знаменити стихове, се сепна:

— За какви възкръсвания е думата бе, господа?

Бай Ганю Длъгнеков му хвърли един великопрезрителен поглед и се усмихна иронично. Господин Крум поясни тихичко:

— А бе картите на умрелите през годините избиратели…

Тафроолу плесна ръце:

— Браво бе, Круме! То, дето се рекло, и умрелите вече не са каил друг да управлява общината. Аз мисля… — Господин Тафроолу не можа да каже какво е намислила поетичната му глава, защото на вратата тихичко се почука.

— Влез!

Знаменитият оранжев стратег и пълководец Проданов се вмъкна, тропна по навик с токовете си и като тури ръка до бомбето, изтърколи:

— Здравейте, господа! Нося ви радостни вести. Фотографът за крепостните актове е готов, трамваят за днес готов, автомобилите готови… всичко готово, ама такова… вие нямате ли нещо готово?

— Именно?

Атаманът Проданов направи с пръсти един многозначителен сарафски знак и поясни:

— А бе трябват, пари трябват. Хората искат по 500 лв. на глас… както е станал левът…

Крум Демагогоолу се намръщи:

— Аман бе, джанъм… пари, пари, пари… Я погледни там колко общински пари отидоха…

Бай Ганю Длъгнеков се усмихна:

— А бе давайте, давайте… Не бойте се… Нека имаме болшинство, па колкото увеличаваме гласовете, толкова и данъците. Се ще си покрием разноските!