Христо Смирненски
Писмо за Виена

До Пешо Босяка —

или на мансардата, или на скамейката

Най-съкровената и най-непостижимата мечта на нашите босяци, студенти у Виена, днес е един обикновен български гювеч…

Така резюмира вашите стомашни и душевни въжделения един завърнал се завчера студент. Понятно ми е, нисковалутни Босяко, вашата непостижима мечта, още повече австрийската крона ведно с марката и куция български лев главоломно се спускат надоле по финансовите урви. Но едно ме учудва: как не сте се сетили досега да образувате един „конституционен блок за приготвяне и изяждане на два-три гювеча“. Сега е сезонът на блоковете и ако не ви е споходила тази идея, представям си колко назад сте в политиката и гастрономията. Ето, нашият знаменит блок, „блокът за опозиционна борба и управление, за ред и спокойствие, за благоденствие и спасяване на България и за още няколко други великодушни намерения“, би можал да се назове по-простичко „блок за докопване и огризване българския гювеч“. Ако, разбира се, хвърковатата ламя Репарация и гладните оранжеви чакали са оставили нещичко по кокалите.

Драги ми Босяк, не знаеш ти какво мило нещо е тази репарационна комисия. По-музикално същество от нея няма. Всеки ден изпраща трогателни ноти до косматото ухо на правителството. А президентът от връх Рила планина приглася на кавал и нарежда: „Турете данък върху лукса, върху оборота, върху въздуха, върху кихането… туряйте, джанъм!“… Тази великодушна комисия, която според народняците дойде да се грижи за българския народ и да го покровителствува, е просто неуморима.

— Митниците, моля, митниците да се включат в проектоконвенцията.

— Никое българско правителство не би погребало своя народ по този начин! — люто се мръщи президентът от Рилския манастир, а тихичко добавя: „Добре бе, джанъм, няма да се караме… ще я наредим“. И нареждат се данъци върху самара на изпустелия народ. Аз се страхувам да пиша много по въпроса за репарациите, защото току-виж, че граф Шеризе предложил още един член в проектоконвенцията: „Член 101 за данък върху писаното по адрес на комисията по репарациите“.

Иначе всичко си тече по мед и масло. Бай Иван Длъгнеков седи в общинското кресло и „мистериозно“ се усмихва. Вероятно в негова чест тези дни из кинематографиите се представя филмът „Мистериите на Ню Йорк“. Крум Попов е добре. Под негово око е разлепена из трамваите ужасната заповед: „Стражарите са длъжни да седят прави в предната платформа“. Добре, че не ги накарал да стоят седнали или лежешком. Все пак земледелската идея цъфти из столицата. Пред мене сега стоят две визитни картички на двама столични селяни, т.е. новоизпечени земледелци. Единият е: „Кирил Ив., по занаятие оратор“. Вторият е.: „П. Ор-иев, по занаятие член на Българската земл. партия“, или както е писано в картичката: Membre de la partie Agriculture Bulgarie. Разбира се, по-добър занаят от този няма, като се вземат предвид разните синекурни длъжности, командировките, ходатайствата и обиколките ведно с м-р Стоян Бразилски Въздържателний. Други някои по-интересни работи нямаме. Убийствата и разбойничеството, както и скъпотията не заслужават внимание. Па и разбойничеството се изражда вече, щом почнали разбойниците да посягат на своите братя, стражарите. Чета в „Зора“, че лостовият стражар в Чепеларе бил нападнат. Взели му портфейла и часовника и го набили. Това са вече междуособици. Все пак добре, че разбойниците не са откраднали и стражаря. Какво биха правили чепеларци без този буден и бодър пазител на реда, тишината и кръчмарския тезгях?

За блока пък, ако много ти е домиляло за него, иди в някой музей и поразгледай някоя египетска мумия. Ще добиеш точна представа за „живота“ на блока. Но все пак този „конституционен“ блок не се отчайва. И донякъде има право, тъй като след вливането на могъщата радикалска струя, очаква се, че в блока ще влезнат и следните крупни, неопетнени и пресни сили: партията на доктор Дънов, почитателите на Кокон Харизанов и щабът на несъкрушимата и величествена общоделска „партия“. Не е чудно обаче времето да наложи някои нови политически комбинации. Настойчиво се говори, че между радикалите и общоделците се водили преговори за образуването на един ляв блок, който, обединил двете най-могъщи български партии, с пълно право ще поеме кормилото на властта. Ксстурков преговарял освен това и с цар Бориса, за да влезне и той евентуално в левия блок.