Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1922 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Христо Смирненски
Заглавие: Избрани творби
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1968
Тип: сборник
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 28.VI.1968
Редактор: Милка Спасова
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Ветка Гуджунова
Художник: Кънчо Кънев
Коректор: Мария Грудева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289
История
- —Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)
I
— Как е хубава княгиня Саломе тази вечер! Как е хубава княгиня Саломе!
Аз не съм сириец, но все пак съм с гореща кръв! Роден съм там — на юг, край бреговете на Бялото море! Разбираш ли ти това, Саломе? Не. А за да разбереш — дошла си на „Флорентийска нощ“ и „Саломе“! От Уайлда, разбира се! Този Уайлд, който казва: „Обичам мъже с бъдеще и жени с минало“. А моето бъдеще, Саломе, е в твоето минало. Обичам твоето минало, Саломе, което сега е на 29 години. Не, впрочем ти си по-млада тази вечер! Ти си по-млада на електрическо осветление.
Колко хубаво е напудрена княгиня Саломе тази вечер! Колко хубаво! Тя седи три реда пред мене и се обръща често да гледа някаква дама, която, за щастие, седи зад мене. За щастие, разбира се, защото е стара… Саломе от партера, завесата се вдига!
Снежина във флорентийска нощ. Да, трябва да се признае, че Снежина има пълно право да се влюби в принца. Тя е още твърде млада… на вид, да не кажа — на сцената. Флорентийският принц дава 40 000 лв. А откъде ще вземе толкова пари Стаматов? Поне един бенефис да беше го споходил. Принцът обаче все пак прави жестове: той би дал 100 хиляди! Но измаменият съпруг се връща. Ех, тези скучни съпрузи, които винаги не навреме се връщат! Гвиди Барди е малко смутен.
— Хубаво играе този Стаматов — говори един пълничък мъж.
— Да, много е хубав Стаматов — допълня сухата женица на пълния мъж.
След словесния дуел принцът и Симоне сядат на почерпушка. Чудни работи стават на сцената. Симоне, сиреч Вл. Николов, взима една чаша вино и я плисва на пода. Запомнете! Вл. Николов плисва цяла чаша вино не в гърлото си, а на пода. Тъй иска авторът на трагедията. За тази жестокост Владо си отмъщава не на Уайлда, а на героя му. Нещастният принц! Симоне го гони най-първо с шпагата.
Не е хубаво един търговец да гони принцове с шпага. Принцовете винаги носят мантии, под които се крият четвероноги. Затова, когато аз напиша моята трагедия „Софийска нощ“ за владетеля на София, моят принц ще бъде гонен със сопи. И моят принц няма да бъде нито Ив. Дългнеков, нито Кокон Харизанов, нито д-р Папазов…
Но Владо Николов се хваща за ножа. Хваща се и Стаматов.
— Убий го — моли се Снежина на Стаматов.
Но подвига извършва не Стаматов, а Николов. Един принц по-малко на земята.
И… факт. Една жена обиква омразния си съпруг.
— Защо Бианка обиква Симоне?
— Защо Снежина приласкава Вл. Николов?… Защото той извърши най-великия подвиг в живота си: Владо разля една чаша вино на пода!… Саломе от партера, завесата пада!
II
Как е хубава княгиня Саломе тази нощ… Тя седи три реда пред мене. Големите й зелени очи са малко уморени. Като бръшляна в двора им. Прическата е все тъй небрежна. Златната гривна на лявата й ръка е малко потъмняла. Но в очите си Саломе е същата. Тези големи тъмнозелени очи, изпъстрени с черни точици!
— Програма ли искате? Заповядайте. Ще видите Оскар Уайлд и Дим. Бабев. Впрочем историята на Саломе вие я знаете, нали? Само че тогава сестричето на Саломе ми донесе собствения ми портрет с избодени очи. Страшно забавна е женската жестокост. Ех, ти, Саломе от партера, кой казва, че си стара мома и въобще мома? Но да гледаме Саломе на сцената.
Да, Юрий Яковлев се е постарал за постановката. Само че онзи палач заслужава да бъде предаден на друг палач за назидание. Но сириецът е влюбен. И аз съм влюбен, но не съм сириец.
— Аз искам да видя Йоана! Йоана! — моли и заплашва Саломе.
Нали е княгиня — молбата й бива изпълнена. Излиза Кирков. Защо е толкова подплашен Кирков — не зная. Гласът му обаче съвсем не е пророчески. С такъв глас би се командувало рота в разсипан строй.
Младият сириец изважда късия си меч и иска да се самоубие. И понеже мечът не е достатъчен, той се простира така решително, че дъските изпращяват по пода. Той е мъртъв. Да се плюснеш така героически на пода е подвиг. Но Саломе нито поглежда сириеца с разбития череп.
— Аз ще целуна твоята уста, Йоане!
Макар и пророк, Йоан бърка репликите си и се скрива в щерната.
Излизат Ирод и Иродиада: Коста Стоянов и Султана Николова.
Султана говори гениално зле. Затова пък Саломе танцува великолепно. Ирод е трогнат:
— Искай, каквото искаш, княгиньо Саломе!
Ламбрева се колебае.
— Искай главата на Султана Николова, княгиньо Саломе. Сега е случаят да се отърват от нея и театърът, и публиката!
Но Саломе иска главата на Йоана. Бедният и симпатичен Кирков! Него го обезглавяват, защото не си знаеше ролята. Саломе целува мъртвите устни. Ако Йоан беше влюбен, такава награда би била достатъчно изкупление за смъртта. Но влюбеният е Ирод и той заповядва да убият Саломе. Двама войници пробождат Ламбрева с дръжките на ножовете си… Саломе е мъртва. Мъртъв е и Йоан. Публиката ръкопляска и те и двамата се явяват живи. Разбирам: според библейската легенда на Йоана израства, нова глава и той смело може да се кланя с нея на публиката. Но мъртвата сценична Саломе защо е жива?… Защо ли?
Саломе, Саломе от партера, защото жената всъщност никога не умира, докато е млада и хубава.