Христо Смирненски
Писмо за Виена

До Пешо Босяка

някъде по мансардите

Това писмо ще го донесе скърцащ вагон с обковани с дъски прозорци, на които елегично се усмихват полуизтърканите букви Б.Д.Ж., но следното ми писмо, драги Босяко, ще пристигне с величествен оранжев вагон, на който, по-сербез и от Стамболийски, ще се излъчват най-нещастните букви от славянската азбука 3.Н.М. — Земледелски народен магазин. Във Виена едва ли имате понятие за земледелските успехи и реформи, които напоследък просто препускат из софийските улици в трогателния вид на прясно боядисаните оранжеви автомобили — реформи, които, ако не са излезли от премъдрата глава на д-р Дупаринов, то, ей богу, Телефончето и Омарчевски заедно са ги измислили след 7-нощно бдение. А съгласи се, другарю, че обновлението на България никога не би настъпило, ако автомобилите не бъдат боядисани оранжево и ако пловдивският градоначалник чрез своите хуморески във вид на заповеди за полицейския час не възпита слуха, обонянието и зрението на своята стража, за да може нощно време да познава от 200 крачки кой е глух, кой е пиян и кой, най-сетне, не е земледелец, за да го постави в хоризонтално положение чрез един-два куршума. Разбира се, слухът на стражата е доста развит и без това, защото в епохата на кашкавалните дирекции грехота е да не можеш да чуеш как шумолят в джобовете прясно изфабрикуваните банкноти. Колкото за обонянието, ей богу, българските стражи отдавна са свикнали да познават къде има старозагорска мастика за „отоцване“ на вересия. Друг е въпросът за зрението. Става, какво става, но нощно време стражата се сражава с електрическите стълбове. Малко невероятно ще ти се види, но заклевам се в честното име на д-р Генадиев, че точно преди 3 вечери на улица „Пиротска“ един младши стражар от 11 1/2 до 12 без четвърт с красноречието на своя камшик настойчиво гонеше един електрически стълб да се прибере дома си, защото полицейският час наближавал. Къде беше се напил стражарят и къде живееше електрическият стълб, не мога да зная, но знам, че трогнат останах от изпълнителността на първия и от твърдостта на втория.

— Ти че се прибереш ли вече, или да арестунваме — говори стражарят и победоносно върти символа на народовластието — волската жила.

Електрическият стълб мълчи.

— А бе яз тебе ли ти думам, или на месечина лаем… Райз… два…

Електрическият стълб стои невъзмутимо и съвсем не иска да си иде дома. Навярно знае, че няма приготвен законопроект, според който електрическите стълбове трябва в 12 ч. да си отиват дома.

— Чекай, сега че припнеш като трамвай! — кипва стражарят и почва да налага нещастния електрически стълб…

Съгласи се, драги Босяко, че стражарят трябваше най-сетне да употреби насилие. И… ако електрическият стълб не тръгна, то и стражарят не си отиде я! Той легна до него, за да го „чува“, напук и на инат на нас, на кръчмаря и на месечината…

Но да оставим настрана стражата, защото наскоро ще има жандармерия, която много естествено, коренно ще се различава от полицията, понеже няма да пие мастика, а джибровка и вместо собствените си волски жили ще носи (например) еднометрови цепеници. Както и да е, но даже вестник „Мир“ се сърди на полицията, а и вестник „България“ би оплакал пложението на България, ако не трябваше да плаче за обединената народнопрогресивна партия и за участта на Македония, която гласувала за комунистите от инат на Пашич, който не искал да признае спорната зона.

„Но нека комунистите не си правят илюзиите, че македонците са гласували за тях. Това е само един енергичен протест“ — разсъждава в. „България“ и д-р Данев се почесва по тила.

Всъщност македонците щели да гласуват за цанколистите в България, но д-р Данев от приятелство към вигата на народите се е отказал. А лигите на народняците наистина обилно се ляха за тая Македония, по-обилно даже от кръвта на хилядите, хилядите македонски борци и морето от кръв и сълзи на хвърления в касапницата български народ.

Ах, тази Македония! Даже „народният“ поет ще признае, че сума гешефти паднаха за нейна сметка, за сметката въобще на националните идеали. И ако някои „злотворни елементи“ иронично пускат слухове, че Ив. Вазов щял да отдели половината от своите юбилейни 800 000 лв. за сираци, пленници и пр., то те заслужават порицание, тъй като Вазов сам е сираче и в същото време пленник на своето престъпление — пардон, — вдъхновение.

А колкото за пристигащите гладни и голи като просяци „мили“, „самоотвержени“ и „скъпи“ наши герои — правителството чрез закон ще им отпусне по 50 лв., за да се… фотографират за вечен спомен. И нека пленниците не хвърлят с презрение подаряваните им при Захарната фабрика кърпени шинели, защото на Нова година може би дамският увеселителен комитет да им раздаде и по 2 бучки захар!

Сега до писване, драги Босяк. Поздрави на немски нашите представители на печата, за да видиш дали барем по български ще могат да ти отговорят.