Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1923 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Христо Смирненски
Заглавие: Избрани творби
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1968
Тип: сборник
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 28.VI.1968
Редактор: Милка Спасова
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Ветка Гуджунова
Художник: Кънчо Кънев
Коректор: Мария Грудева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289
История
- —Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)
— Мир вам, мир вам, простени бъдете! — тържествено се раздаваха из храма господен гласовете на тримата божи служители.
За сетен път се прекръстиха опростените миряни и на вълни се пръснаха из града.
— Я, отче Теодосие, не мислиш ли, че е време и ние да помолим Господа за нас?
— Право говориш, Василие. Предопределен е този ден за прощаване, а стари грехове имаме ние, служителите на Господа Бога…
Отец Йован го погледна, изрази с бялата си брада съгласие и се изправи пред Теодосий.
— Прощавай, брате мой, че лани ти откраднах с безчестни средства умрелия Пейчо и извърших аз твоите обязаности.
Отец Теодосий стисна устните си, но успя да не се разгневи.
— Нищо, брате мой. Прощавам ти това при условие, че ти ще забравиш мъмренето на архиерея, пред когото аз те наклеветих, и тарабата на двора ти, която една вечер изкъртих, без да ща…
Отец Йован помисли малко.
— Ето що, брате, тези две злини са по-големи от моята…
— Тъкмо на мярка са!
— Не, бая по-големи са, Йов щети прости, ако…
— Никакво „ако“! Това за това…
Отец Василий ги погледна и изтежко заговори:
— По-големи са твоите злини, Теодосие. Но сметката ще се уравни, като се притури по-ланшното раждане, за което братът Йован те изпревари…
— А, онова си е башка сметка, но аз бих искал да знам кой ми задигна торбата с поскори и симиди, която на задушница бях оставил под иконата на архангел Михаила.
— Духове небесни са слезли в тия гладни години.
— Било що било, братя во Христе, довечера е заговезни, нека да се простим като благочестиви християни.
— Простено да ти е, братко Василий, дай да ти целуна десницата.
— И тебе да ти е простено, отче Теодосие.
Тримата божи служители се разцелуваха братски, прегърнаха се веднаж, пак се прегърнаха, а клисарят назърна през светите двери, прекръсти се и доложи:
— Отче Василие, от погребението на баба Парашкевия дадоха още 200 лв… всичко 700. По обед ги донесе момчето.
Отец Василий пое 200-те лева и мигом ги положи в благочестивия си джоб.
— Значи, 700 лв. — ококори очи отец Йован, а тъничкият отец Теодосий погледна като лисица пред курник.
— Значи, 700 лв., отче Василие, а защо, душа нечестива, каза, че всичко 300 лв. дали?
Отец Василий премигна и погледна разпятието:
— Много се е напрашило светото разпятие. Трябва бабичката да го пообърсва…
— Разпятието си е разпятие, отче Василие, но лукавият пак е влезнал в душата ти.
— За какво е думата — престори се на учуден отец Василий.
— Не гледай като възкръсналия Лазар, Василие, а кажи защо ни отяде от баба Парашкевия…
— Трябва да ни дадеш остатъка — намеси се и отец Теодосий. — Кесаревото — кесарю, божието — богу.
— Дай поне 200 лв.
— Нищичко не мога, братчета, да давам… — смънка отец Василий, положи си калимявката и тръгна.
Но отец Йован се изпречи пред светите двери, а Теодосий го хвана за расото.
— Чакай, сине на лукавия, дай поне тия 200 лв.
Но отец Василий вместо отговор замахна и го ръкоположи по гърба. Но и Теодосий не остана длъжен, той го подритна по християнски, така че отец Василий едва не събори един от свещниците.
Отец Йован, който беше по-миролюбив, се задоволи само да отскубне нещичко от русата брада на Василия.
А Василий се разгневи като на страшния съд и ръкополагането зачести. Херувимите трагично гледаха от купола, свети Спиридон се усмихваше от ъгъла, а бедният клисар всуе вопияваше отчаяно:
— Мир вам, братя, мир вам!