Христо Смирненски
Срещу Коледа

Бай Атанас, разбира се, не бай Атанас Телефончето а един обикновен Атанас, не знаеше модерни танци. Но затова пък той — той изкара един такъв кючек, че в кръчмата всички примираха от възторг и сам той няколко пъти лягаше по корем на мокрия под — вероятно от благоговение и възхищение пред самия себе си.

На улицата обаче не беше лесно да се танцува. Първо: стените и електрическите стълбове не бяха наклонни да му правят място, па и ледът никак не позволяваше по-големи пластични размахи. От всичко това бай Атанас не се отчайваше, лошото беше само, че мъглата не му позволяваше да разбере вкъщи ли отива, или излиза. И когато се обърна за съвет към един стражар, последният тихичко му запя „Червената ти връзка“. Това значеше, че стражарят е пил тоже бяло вино, но не би се отказал и от червеното. Стражарят ли хвана бай Атанас „алабраце“, или бай Атанас него — това не беше особено важно: важното беше, че стражарят го посъветва: „Пази се да не паднеш“, и сам се простря по своя многоуважаем корем.

Тогава именно на бай Атанас му хрумна странната мисъл:

„Ако стражарят нямаше корем, какво би станало? Върху какво щеше да падне?“.

Стражарят скоро разреши тоя въпрос — след три крачки той падна върху бай Атанас, а бай Атанас върху някаква си разпрегната талига.

— Я — попита стражарят, — да се качим ли?

— Това е велосипед бе, а на велосипед зимно време…

Но стражарят вече бе успял да се настани в каруцата и громко заповяда:

— Дий!… Карай полека, за да не паднем.

Бай Атанас — стар файтонджия — се засмя:

— Ехе, а бе каруца без коне ходи ли?

— Ами автомобил ли е?

— То автомобилите зарежи ги — они с електричество…

Тогава стражарят — той беше човек на силната воля — слезе и помъкна каруцата. Бай Атанас почна да бута и в нощта странният екипаж потегли бавно-бавно.

— А не знам защо тая вечер мъглата не е зелена.

— Шт! Ти що не буташ?

— Ами аз се возя, после ти!

— Първо аз ще се возя, после ти!…

— Не, първо аз!

— Аз!

— Тогава и двамата няма да се возим.

— Ами каруцата?

— Ще я занесем в участъка…

— Да я занесем бе…

* * *

— Шът! Ст! Защо сте домъкнали тая каруца?

Бай Атанас с ужас погледна пристава. Стражарят тоже се замисли:

— Ами… да!

— Какво „да“? — тропна с крак приставът.

— Искаше да я крадне! — намеси се бай Атанас и посочи стражаря.

— Кой, яз ли? Лъже, г. пристав, може ли стражар… може ли, а? То работата е друга… тя като бъдни вечер — хелбетя — напила се…

— Кой се напил?… Каруцата…

— Съвсем не, г-н пристав… Той… Напил се и се вози на каруцата… Аз, знайте, бъдни вечер, бъдни вечер, ама ред и тишина…

Приставът кипва:

— Скоро горе! А ти — в зимника.

Бай Атанас грижливо пита:

— Ами каруцата!

— Влизай вътре!

* * *

След един час бай Атанас гръмовито пееше от зимника заедно с петима свои събратя:

Бог се роди Коледа,

овай вечер Коледа…