Христо Смирненски
Приказка

Работата върви отлично.

Застане Трайко сред мегдана, постави на малкия си пръст златния магически пръстен и каже:

— Цепеницо, разиграй се!

И в миг суровата дъбова цепеница заскача, заблъска, вдигне облак прах и се развърти по гърбовете. Де кого стигне, само Трайко стои спокойно, суче мустак и се усмихва:

— Ех, ти, синко, изпотрепа хората. Че има греховни народни изедници — има. Ама и ти си не по-малко грешен.

Трайко спусна черни вежди, намръщи се, па отсече:

— Мълчи си ти, татко. Де е цепеницата, там е и правдата.

— И братята ти разправяха така, но им дойде дохак. Василий още по бабаитин бе, но ето го сега в Швабско.

Махне ръка Трайко, усмихне се небрежно:

— Барем двайсет години ще имам тая цепеница я!…

Око му не мигаше. Юнак човек беше тоя Трайко. Влезне в кръчмата, пийне ока бяло винце и попита:

— Хей, бай Ставри, да плати ли цепеницата виното ти?

Бай Ставри сумти зад тезгяха:

— Няма нужда, няма нужда! Благодарим. Стига ми, че големи хора пият при мене.

Събират се ратаите му и жалват се:

— Не ни стига платата, бай Трайко, не ни стига ни за опинци, ни за хляб, ни за един калпак барем!

А Трайко се усмихне:

— Ще се посъветвам с цепеницата да ви увелича надниците.

Спогледат се ратаите, процедят някоя през зъби и си излезнат. Юнак човек беше Трайко. На седянка, на хоро, в кръчма или на панаир — току се развърта цепеницата. Закачи ли го някой, накриво ли му се стори, че го погледнат — постави магическия пръстен и каже:

— Цепеницо, разиграй се!

И цепеницата играе. Пропищя мало и голямо, но никоя тояга не можеше да се бори с цепеницата. Зер в нея живееше душата на магическия пръстен. А пръстена той здраво стискаше.

Но стана що стана, една вечер търчи Трайко презглава, а по гърба му цепеницата бухти като по цигански тъпан.

— Гледай ти! — чудят се селяните. — Каква стана тя.

Пребит от бой, запъхтян и разтреперан, прескача той плета и търчи при майка си:

— Слагай, мале кромид!

Диви се дядо Тричко, старият баща, на Трайко:

— Ами, синко бе, Трайко бе, цепеницата не ти ли помогна?

— Какво ще помогне! Та щом изгубих пръстена, тъкмо тя ме претрепа я!