Христо Смирненски
Борбата със спекулантите

На улица „Пиротска“ се струпала пъстроцветна тълпа. Мъже, жени, деца, глъчка и плач. В средата на тълпата верен служител на закона — рунтав стражар — дърпа за ръката 12-13-годишно хлапе, което реве истерически. По червения нос на стражаря личи, че той е въздържател и затова се въздържа от много обяснения и влече по паважа разплаканото дете.

— Пусни ме бе, чичооо — стене то и се напъва да се изкопча из ръцете на блюстителя на закона.

— Пуснете го де! — възмущава се суха остроноса бабичка.

— Я си гледайте работата — заявява стражарят и наново се заема за работа. Той дърпа, пъшка, псува и сипе фелдфебелски мъдрости!

— Какво е направило? — любопитствува бледолика ученичка и се провира учудена.

— Спекулантин, госпожице — заявява иронически някой.

— Продава цигари и трупа милиони! — смее се друг.

— Колко кръпки на гащите си има, толкоз милиони е натрупал.

— Пусни, пусни го! — съветва пак бабичката. — Сиромашко е!

— И хазната е сиромашка — философствува стражарят и дърпа още по-силно детето. Челото на „властта“ е покрито с едри капки пот, а ръкавът на „спекулантина“ се е разпрал и голите му меса блясват.

— Пусни ме бе, чичооо! — ридае пак продавачът на цигари.

— Ще я оправим, ще я оправим — пъшка бабичката и клати печално глава.

Стражарят най-сетне побеждава и повлича към участъка „спекулантина“.

— Да се подведе под чл. 4 — киска се иронично някой.

— Смърт на спекулантите! — добавя друг.

А с твърди крачки, с астраганена яка, пуснал като авангард шкембето си, важно стъпва известен столичен гешефтар и тържествено се усмихва.